да, прав си в това, което казваш.
но разграничението, направено от теб, не може да бъде прекалено категорично. защото дори олимпийските божества си имат своята "друга" страна. в началото те са самите природни стихии, пред които човек изпитва една особена смес от благоговение и страхопочитание (т.нар. thambos). в последствие те стават напълно антропоморфни - първо в аристократичната религия на Омировите царе-герои и после в религията на полиса. но през цялото това време се запазват култове, които съхраняват архаичния облик на божеството. например Дионис според това, което ни разказва "светлата", олимпийска митология за него, е веселият антропоморфен бог на лозата, чиито подвизи и похождения наистина приличат на приказки. едновременно с това обаче той е почитан навсякъде като умиращия и възкръсващ бог, като олицетворение на стихийността на природата и като гибелта, носеща нов живот (какъвто е смисълът на всички подобни божества, например Озирис, Тамуз и т.н.). в култа му непрекъснато се промъкват елементи на някаква първична, още не кодифицирана мистериалност: има и свещена драма, и гроб на божеството, и неговото призоваване да се вдигне от мъртвите, и тайни предмети, скрити в кошница, и разни други неща. същото важи за почти всички олимпийски божества, включително Зевс.

don't follow leaders and watch the parking meters