На мен олимпийските интриги винаги са ми били много интересни, ама под формата на любопитни истории, които заместват детските приказки при порасналите деца. Като говоря за 'социално лепило', имам предвид функцията на официалната религия да даде така наречената хоризонтална транслация на действителността - тоест да строи обществото под егидата на определени ценности. Така жертвоприношенията в храма на Атина, Зевс или Посейдон стават обединяващ ритуал, който сплотява гражданите в името на дадена кауза (защита на държавните интереси, например).

От друга страна мистериите са за определен кръг индивидуалисти, които търсят вертикална трансформация, тоест лично откровение за себе си. В тях централното не е спойката на обществото, а отграничаваното от обществото в името на самотното търсене. Затова и Телестериона в Елевзин е имал така наречени брачни камери, в които инициатите са се усамотявали след спектакъла на йерофанта.

Не отричам елемента на вяра в елинската религия, но за мен вярата не е религия (този знак за равенство между вяра и религия по-скоро важи за официалните религии тип социално лепило). Истинската религия тип вертикална трансформация иска не вяра, а съмнение - и това е по-скоро Сократовския подход на подлагане на анализ на всяка норма и концепция, която попиваме като даденост без да проверим валидността й.

Общо погледнато, религията има две основни функции: социална спойка, която дава официалната вяра, без чиито ценности обществото се гмурва в хаос и цинизъм (виж съвременното българско общество) и лична трансформация, която обаче е запазена за малцина неспокойни индивидуалисти. В елинския свят първата функция се удовлетворява от олимпийския пантеон, втората - от мистериите.

В този смисъл религията на елините е била постижение - да, за всекиго по нещо.