Направо да се чуди човек да се смее ли, да плаче ли!...

Мисля, че си отговорил много добре на темата за Хари Потър (то аз направо не посмях да погледна друга!...). Но няма как да бъдеш разбран.

Вие гледате от съвсем различни ъгли! Ти изследваш християнството обективно, а те са "фенове"! Отново тази толкова важна разлика в подходите, която не позволява да се води смислен диалог и която се опитвам да дефинирам и тук - не че някой ще мине "от другата страна", ами просто да си знаем какво да очакваме.

Ти си изглежда много по-добре запознат от мен точно с мистичната страна на християнството. Аз не съм се интересувала много и не съм чела по въпроса, но изглежда и двамата виждаме същото разграничение.

Искам само да изтъкна, за това, което ще е полезно за този тук клуб:
след като ти излагаш факти и задаваш въпрос след въпрос, като в крайна сметка притискаш "опонента" до стената и той не вижда какво друго да ти отговори, неговото спасение е "Само който има този Свят Дух отвътре и го преживява, може да разбере това" (или нещо от сорта). В ТОЗИ МОМЕНТ за мен спорът е приключен, с точка за теб (образно казано).
Това нещо може да се случи и тук, ако се сблъскат научен подход с адептски подход! Адептът отказва да чуе фактите, и предпочита да си затвори очите пред тях, да се довери на собствените си интерпретации, измъквайки се точно по същия начин.

Значи, ако успеем да избегнем такива ситуации, голяма крачка напред сме направили в умението да общуваме помежду си! И много ще се радвам!


Ехх ама как не вярвах, че толкова ще се вържа и аз на тия писания... уж пледирам тука за толерантност през цялото време, а сега отново (да...) съм на път да попадна в капана на християнофобството ...
...ами да, оттам идвам... и на разумно / логическо ниво съм се измъкнала, но на емоционално, очевидно, все още не... щом отново така се подразних...
от друга страна, сега си давам сметка, че е разбираемо защо така съм се откъснала - просто всички хора около мен имат настройка като моята, някои са дори от *тази* страна на бариерата (християнство - езичество), а единствените християни са също учени, т.е. пак хора с научен, а не заслепен, подход към нещата...
Та, може би така "отстрани", и без да съм пряко засегната от безумия, с които да се сблъсквам всеки ден, е лесно да пледирам за толерантност...
Знам, че това е правилното! Но от тоя клуб Християнство си дадох сметка и че е много трудно да се държиш здраво за толерантността, при положение, че се сблъскваш с такива неща в ежедневието си. Но няма значение! Трябва да се опитваме! :)
Не трябва да се поддаваме на антихристиянски фанатизъм... той е също толкова лош, колкото всеки друг фанатизъм.

From now on, I want you all to call me "Loretta"!