Забелязвам, че имаш безкрайно погрешни впечатления по някои въпроси и дори изглеждаш горда в заблуждението си... което ме навява на месълта, че наистина си добра християнка.
Казваш:
християнството носи в себе си някои ценности, които обществото ни е приело, и то за добро.

Ценността да си добър към другия.
Ценността на любовта.
Ценността на това, че ти самият, като личност, си по-важен от обществото, и че имаш отделна съдба от тази на колектива и на рода си.
Представата, че всеки има шанс; че всеки е отговорен сам за постъпките си;
че какво правиш тайно е също толкова важно колкото това, което правиш явно;
че в крайна сметка човек трупа добрите и злите си дела на собствения си гръб и все някога ще плати за злите

Ама това изобщо не са ХРИСТИЯНСКИ ценности. Това са чисто ЧОВЕШКИ цености и обществото ни ги е притежавало далеч преди християнизацията.
Не бъркай естесвената еволюция, усъвършенстване на човешкото мислене и етика с фатка на похристиянчване. И помисли пак за методите на християнизация! Голяма доброта, голяма любов - няма що!
А според Библията не само, че никой не е отговорен за постъпките си, ами за тях плащат децата му. О, блажена справедливост - аз коля и беся, децата ми теглят. Представи си да се беше родила без една ръка, заради това че дядо ти убил брат си... по християнските норми това би било съвсем в кръга на нещата.
В езичеството всичко ти се възмездява незабавно. Кръгът (Коло) се върти. Неслучайно славянският езически календар се казва Коловрат, т.е. завъртане на колелото (слънцето) - само веднъж да се извърти годишният цикъл и идва време да плащаш каквото си "пил". Не децата ти, не внуците ти, ти и сега си понасяш отговорността.
В Христовото учение може и да има любов и възвишени проповеди, ала в Християнството всичко се свежда до просто лицемерие. Там човекът е "раб божий". В езичеството хората са "деца божии". Къде мислиш индивидът е по-уважаван?
И както каза Mag езичеството заздравява семейството. То не те връзва в окови, не те лишава от индивидуалност, но прави така че хората да са зависими един от друг (по време на свещенодействие) и поради тази си зависимост да се уважават и обичат.
А християнството в общи линии разбива семейства. Ако приемайки християнската вяра ти рискуваш да бъдеш отхвърлен от рода си, то християнството няма да се поколебае да те подтикне към такава постъпка.
Спомни са Авраам! Нима християнският бог не искаше кръвта на единствения му син? Така ли се затвърждават семейни ценности - като подтикваш хората да убиват децата си? Много човеколюбиво, наистина.
Спомни си Содом и Гомор! Голям бог - първо създава нещо, после не му харесва как е създадено и хоп - овъглява го. Дотук добре, само дето става въпрос за хиляди хора.
Спомни са Адам и Ева!
Въобще тоя бог ми изглежда много некадърен, злобен, комплексиран и двуличен. Всъщност него въобще го няма.