звучиш много разумно

съгласна съм с това, че единственият начин да разберем какво наистина е *било*, е да изобретим машина на времето... (ееех! това откога го мечтая...)

науката се опитва да действа малко като детектив. Така също могат да се получат доста идеи за това какво е било. Играем си на Шерлок Холмс, един вид. В много случаи получаваме отговорите, в други - не. В този гроб има кръст! Какво може да ни каже това за човека, погребан тук? :) Християнин ли е бил? Или той не е бил, но тези, които са го погребали, са били? Или той си е домъкнал този кръст от някой грабителски поход и понеже е такъв добре украсен, си го е пазил и носил като ценна вещ? Или на кръстовете се е гледало като на яка чуждоземска мода? ОК всичко добре, ама защо по дяволите в същия тоя гроб има и чук на Тор?!

Ей такива ми ти работи... игрички

По въпроса за нуждата от иновации.
Да. Днешните неща са продукт на днешното време. Не можем днес да тръгнем да колим петли. (и да пием кръв - повръщаме! бел. за той си знае кой)

Нео-паганизмът е нужда на днешните хора от собствен духовен път, например (не знам, ти можеш да потвърдиш или отречеш това, но така предполагам).

Въпросът ми е, какво общо има това с миналото??????

Защо един съвременен човек търси собствения си духовен път в:
1. нечия друга традиция (дори да говорим за славянско езичество, ние не сме негови преки наследници - традицията е прекъсната!)
2. *отмряла* традиция
3. изобщо - *традиция*!
Ако целта е *собствен* духовен път... и така или иначе всеки строи собствена интерпретация на това, върху което стъпва... защо е нужно на днешния човек да се обръща към миналото и традицията?
След като си гради собствени конструкции, за какво му е на такъв човек някаква историческа информация за това какво *наистина* е било?

From now on, I want you all to call me "Loretta"!