|
Един от най-големите и тачени празници е Възкресение Христово. Датата всяка година е различна и се определя съобразно лунния календар. Тя заиси от първото пълнолуние след деня на пролетното равноденствие и е в период от 4 април до 8 май.
Това е денят на възкресението на Христос, но също и последният ден на преход към пролетта и лятото, ден на окончателното пробуждане на природата. Затова според народните представи Великден е най-големият пролетен празник. Той се предшества от Страстната неделя, в която всеки ден е велик. Във великата страстна седмица Христос завършва земния си живот, изстрадва мъките и се разделя със своята човешка същност. Припомняйки тези сакрални събития, на Велики четвъртък църката слави Тайната вечеря, молитвата на Христос в Гетсиманската градина, предателството на Юда и съда над Исус, неговата смърт и погребение.
Във Велики понеделник стопанките извършват голямо великденско почистване, изтупват се черги, изпира се всичко, белосва се къщата, изгаря се сметта. Във Великата сряда и Велики четвъртък не се работи женска работа. Велики четвъртък е посветен на боядисването на яйцата. Боядисват се повече яйца, защото освен за домашните, трябва да има закумовете, за децата, за всеки, който влезе в дома. Защото в противен случай ще си отиде късметът от тази къща.
Най-напред се боядисват червените яйца, които имат целебна и магическа сила. С първото червено яйце трябва да се направи кръстен знак върху челата на децата, а после и на всички членове на фамилията. След което това яйце се поставя до домашната икона. В четвъртък, след боядисването на яйцата, с лековити билки и треви и малко тесто се подновява и квасът за цялата година. От този квас не се дава назаем, за да не се загуби благополучието и богатството на дома.
На Велики, или Разпети петък също не се работи, а се месят обредните хлябове и козунаци, които са наричани великденски краваи, плетеници. На този ден основно тонираните яйца се доукрасяват от моми и деца с растителни и геометрични мотиви. Шарките са символи за здраве, любов и радост. Червенето на яйцата е езически обичай, възникнал в древни времена, символизирал събуждането на природата през пролетта. По-късно, след приемането на християнството, червенето, боядисването на яйцата се е свързвало с мита за възкръсването на Христос.
Някога яйцата са се боядисвали с природни бои - например сушената коприва е давала добър резедав цвят, люспите от лук - жълтокафяв. Червената боя се е получавала от кърмъз, от риган, набран на Еньовден и изсушен.
В миналото е трябвало яйцата да стигнат д Спасов ден и затова е било необходимо да бъдат твърдо сварени. Боядисват се топли и след изваждане от боята се нареждат в тава върху плат за да попият добре.
Ето и няколко начина за боядисване на айца: върху разстлан памук се капват бои от всички видове така че да стане много шарено. В средата се слага яйцето и се завива, престоява около 10 минути. Развива се - станало е много пъстро и красиво. С разстопен туткал се мокри яйцето и след това с четка за рисуване се нанасят водни бои в желаните цветове и фигурки; с винена киселина яйцата са много красиви и целите на кристали. След като се сварят айцата се оставят да киснат в топла вода с разтопени кристалчета винена киселина. След това се слагат в оцветен памук или с клечка се рисува с различни цветове; върху топлите, сварени яйца се рисуват със свещ стилиризирани рисунки и после яйцето се потапя във боята. Там, където е минала свещта, яйцето става бял.
От Разпети петък до обяда на Страстната събота не се яде нищо. В полунощ на събота срещу неделя, тоест същинския Великден, хората се поздравяват с "Христос возкресе!", "Во истина возкресе!" и си пожелават здраве и щастие. Добре е запалената свещ в черквата да се донесе мълком в дома.
В празничния Великден младоженците посещават своите кумове. Посещават се родителите, баби, дядовци; носят се подаръци, пита, козунак, яйца, портокали. Всички се чукат с шарени яйца; чието яйце остане здраво, той ще бъде най-здрав през годината. След обяда момите начело с новата кумица отиват на определено място, връзар люлка, играят хора, пеят песни, някои от които за самодиви и змейове:
Зелена равна морава,
заман ми бъди зелена.
Като през празна неделя
и Великата събота.
Срещу Великден момите слагат пръстена си под възглавницата и сънуват човека за когото ще се омъжат. На самия Великден всеки може да си пожелае нещо, държейки пари или ценност в ръка, и ако е праведен, ще го получи. Великден бележи края на Големите пости.
Много интересен е въпросът защо се боядисват точно яйца.
Какво е айцето - спонтанната, очевидна форма на всичко, от клетката до мъглявината, или прародител на всички същества. Яйцето е символ на безсмъртието и надеждата, носейки одеята за възкресението, защото е на граница между живота и смъртта. Яйцата били подарявани в знак на обич и радост. В началото били боядисвани само в червено и синьо. По-късно ставали все по шарени заради пъстротата и разнообразието на света. Чукането с яйца, от своя страна, изобразява сблъсъка между личните светове на хората.
Пролетното натсроение създава току що поникналата зелена трева и поставените в нея яйца. Тя трябва да е готова и затова се подготвя по рано. Слага се върху дъното на чиния тънък лист памук, навлажнен с вода, и върху него се поставят семенца от леща. Полива се леко през 2-3 дни и след една седмица зелената тревичка е готова. Подреждат се върху нея яйцата и те грейват.
Когато правим козунаците, можем да запазим черупките на използваните яйца. С игла се продупчва яйцето и от дупката съдържанието се изсипва в съдче. Яйцето се измива и се оставя да изсухне. Сухите черупки се боядисват с тенперни бои. Пробива се и насрещна дупка, вкарват се тънки цветни хартиени панделки. Така приготвените йца може да се завържат на много места из къщата. Освен това по Великден има разцъфнали много храсти. Може да се наберат тазлични клони, да се поставят в делва или друг красив съд и на клонките да се завържат така приготвените яйца.
Боли ме фара кой си, и от кой обществен слой си ...
|
Великден
