Re: Коронавирусът от духовна гледна точка / Религия и мистика / Ошо

Усеща се като зима ...

Не сегашната, която смесва мръсотия с три оскъдни снежинки, а онази,различната, останала в тайната стая на моето изчезнало от досега на радарите детство ...

Дълга, помитаща до ушите с непроходими снегове, бутаща в гърба със звънна буря, с температура до там, че да НЕ да ходя на училище ...

Зимата, не като сезон, а като състояние за преодоляване ...

Зима за оцеляване ...

Зима, с която не можеш да се договориш за ранно затопляне ...

Баба винаги казваше, че основното през зимата е да не ти падне здравето и да има достатъчно картофи ...

Сега се усмихвам и мисля как на прага на април да не ми падне здравето и да не удължа тази внезапна зима ... и Бог да ги благослови, картофите ...

Не се страхувам ...

Не се храбря ...

Ходя в снега, след който много неща стават абсолютно маловажни и ненужни ..

От сутрин до вечер търся думи за онези, които не могат да си позволят тази очевидна непроходимост ...

Стоплям, утешавам, прегръщам, разсейвам ...

Не знам кога ще свърши тази зима, защото тя заобиколя календарите и границите ...

Но знам, че това може да се изживее само с любов в гърдите ...

С голяма и жива любов към всичко, което е безценно ...

За самия живот ...

Можем да оцелеем отваряйки запасите си от надежда и здрав разум ...

Отглеждайки спокойствие ...

Намиране на време за танци и усмивка ...

Разбира се, ще издържим, скъпи мои ...

Сълзите ни ще са уморят ...

Нашите ръце ще вземат лопати и ще започнат да гребят ...

Както винаги след дълги зими и шумни земетресения ... всичко започва наново ...

Не се борете със зимата ... тя е по-силна ...

Бъдете смели да изчакате заминаването й ..