|
Благодаря ти, Миро, за отделеното време и споделяне
Светът много се промени за последните 10 години. Появиха се нови хора, с нови начини на споделяне, мислене и действие. И тези системи са тяхно отражение. Бих казала, с подходящия списък от приятели, можеш да намериш същата дълбочина, взаимодействие и вдъхновение като тук. Доколкото имам поглед над нещата, а аз наистина не съм навътре с тях, българите използват основно фейсбук групите. Англоезични вдъхновители, които напоследък следвам и ме впечатляват намирам в инстаграм. Специално американците го изполозват много за развиване на собствен бизнес, но в зависимост от темите има хора, от които има какво да се научи.
Иначе намирам за прекрасна възможността да се свържеш и да общуваш с всеки, още повече, че повечето хора, които са напреднали в някаква област, имат акаунт в тези мрежи. Въпреки това, намирам форуми като тези тук приятни и уютни, по-бавни и даващи възможност да се върнеш назад и да рефлектираш. А докато има хора, които ги харесват, ще ги има и тях...под една или друга форма.
Подобна дигитална Акаша, каквато описваш, е теоретично възможна. Въпросът е как може да бъде описан и отразен опита на човек като компютърен модел. Информацията - да, но иначе? А дори да имаш достъп до целия мисловен поток на някого, какви ще са критериите, по които ще бъде оценен. По-вероятно ми се струва, е да имаш достъп до дигитално копие на невронната мрежа на всеки и тогава директно да си говориш с нея, без значение дали човекът е жив или не. Представи си да си говориш директно с Буда или Ошо Тогава не ти трябват всичките им книги
О да, Петра е впечатляваща! Обичам да гледам документални филми и съм гледала за нея. Прекрасно е, че си я видял и усетил наживо! И какво красиво сравнение с клубовете тук. Да, някакви времеви отрязъци, завихрния, съзнание. Преминало и отразило се в пространството. Можем само да се впечатляваме от размаха и широтата на погледа им. Ако можем, да научим нещо от тях. Ако намерим нещо съхранено, дали ще го разберем? Има такива разминавания дори в сегашно време, където си мислим уж, че сме глобални. Но разбираме думите. Дали разбираме вложения смисъл - е нещо съвсем друго. Трябват години да разбереш хората в друга държава. Какво остава за хората от друго време..
А хора, които отглеждат зеленчуци в пустинята, е впечатляващо! И хора, които събират питейна вода с мрежи от мъглата в Атакама. И хора, които копаят подземни кладенци в Сахара, защото отдолу е пълно с вода. Или копаят дупки около дръвчетата, когато вали, да се задържи там водата и постепенно създават гора, която променя микроклимата и създава условия за живот. Толкова много примери има и толкова много възможности! Какво може да постигне човек със желание, отдаденост, с визия или мечта, с вяра..
България има също толкова възможности, но на хората главите са твърде пълни със стари неща и представи. Полека лека ще стане и там. Когато за първи път имах
достъп до интернет по онова време и бях ученичка, си говорих с един човек и го питах за нещо в един чат. Той тогава възкликна - имаш целия свят пред себе си! Та така...ще се научим взаимно един друг като човечество...включително и България. Специално за Стушко, който се вайкаше в съседната тема, толкова идеи ми дойдоха да му напиша...кой го знае къде се е запилял...
За майчинството...майчинството е съвсем друга тема...
Ще я пусна отделно, че току виж се изтрило написаното досега..Хех..тъкмо го написах и взе, че ми спря тока на лаптопа. Добре, че се е запазило
|
Re: Петра - от пустиня до градина и обратно [re: Miro123]
