1. Тук ми е трудно да бъда сигурен, но може би желанието да проведа адекватен разговор, самата информация от разговора (примерно да не изпусна нетщо и т. н.) - май все някакви незасечени от мен опасения спрямо разговора

2. Да самия източник и всичко, което се появява оттам - мисли, чувства, физически потрбности. Те всичките биват пращани оттам и всяко има някакъв потенциал да прихване толкова голяма част от будността, че да се забрави за самия източник.

3. Това за яденето на камъка незнам доколко е осъзнаване или спомняне, или аналитичби способности идващи от ума. С развитието си умът става способен да събира повече детайли и да ги свързва между тях или с повече факти. Едно дете може да постави много пъти камък в устата си и дори да глътне някой кямък, защото умът му не е способен да анализира или все още не е способен да запечата факти за някои признаци на камъните. Може би този модел не ми пасва много, но ми насочи вниманието към някои елементарни процеси като например като погледна една зелена стена, в кой момент осъзнавам че е зелена?
Това се случва веднага, но как и защо? Дали не е поради способността на ума да свързва фактите, да съпоставя и сравнява спрямо информацията запечатана в главата че този цвят, който виждам е зелен.
Но ако гледам стената без да мисля това за цвета е ирелевантно, но стига да се появи нужда да взема решение спрямо стената и се замисля за нея, тогава получавам инфото за цвета сякаш.
Абе сложна работа

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите