|
|
| Тема |
 Re: Будност и забрава [re: Миро] |
|
| Автор |
konopr () |
|
| Публикувано | 21.01.15 17:47 |
|
|
|
Тези дни понаблюдавах още и видях как много пъти забрявам и се сещам да съм буден по-скоро по случайност, а не поради дискомфорт, който да ме подсети. Примерно си се прибирах съвсем буден и изведнъж срещнах един съсед, с който се заприказвахме. Веднага след като го отминах забелязах, че докато съм си говорел с него, съм забравил да съм буден.
Съвсем внезапно изпадане във забрава сякаш някой хипнотизатор до мен просто е шракнал с пръсти и "хоп!", няма я тази будност. Сещането пък стана по инерция от будността преди да срещна съседа. Не мога да кажа, че забравата е била необходима за воденето на адекватен разговор, можеше съвсем спокойно да си остана буден..
Също така забелязвам, че в моменти на дискомфорт полагам повече усилия да съм буден и този устрем в довежда до достигане на нива на по висока будност и цялостност, което ми подейства дори малко пристрастяващо и може би това ме накара да се замисля защо забравям да си докарвам такива вълшебни моменти и да пусна темата
И преди съм си мислел по темата, но наскоро ми се случиха едни сътресения, които ми докараха продължителни периоди на силен дискомфорт. Което ме накара да инвестирам доста внимание в будността си, което пък доведе до чести пребивавания в доста впечатляващи височинни моменти. Това вкара в сисемата доста големи по размер сили и темата ми стана много по-интересна.
Когато нещата са ок съм по-поспалив и доста по-бързо изпадам в забрава. Даже на моменти ме домързява да съм буден дори като се сетя.
Все пак по-удачния вариант ми се струва не тоягата да те докарва до моменти на голяма будност, а по скоро примамката - та в тази посока повечко се опитвам гледам напоследък
Та оттам се сетих и за репликата на Ошо за избора бна мъдрия човек - вечното страдание или вечното блаженство.
Определено ще има какво да се добави още, но трябват още наблюдения.
| |
| |
| 
|
|
