|
Тема |
Re:... грубостта [re: Exaybachay] |
|
Автор |
vidiya ( I LOVE MY SELF) |
|
Публикувано | 08.01.15 12:55 |
|
|
В животът има два пътя.
Единият — «аз искам», другият — « аз обичам».
Трябва да вървим по средата.
За това добре е казано от един монах в четвърти век: : «Искам това, което ще бъде ».
И една история от моето далечно минало:
Едва ли има студент от Първи медицински институт ( Санкт Петербург), който да не помни, че в кабинета на чудесният кардиохирург Владимир Андреевич Алмазов имаше буркан със сърце ( в спирт).
И всеки студент знаеше историята на това сърце.
В началото на 50-те, когато Алмазов е бил студент в същият институт, в клиниката към института постъпва момиче с подостър бактериален ендокардит.
Тази страшна болест и сега дава голям процент смъртност, но тогава... e смятана за безнадежна.
Температурата на момичето се държала около 40 градуса, а сърцето отказвало да работи.
Без особени резултати е изследвана и наблюдавана от водещи професори и както обикновено - от редица стажанти.
В числото на практикантите е имало един – талантлив и внимателен..
Не, той не предложил революционен метод за лечение на ендокардит, той просто се влюбил.
Идвал всеки ден в стаята и, носел и цветя. Умиращото момиче също го заобичало. И започнала бавно да оздравява.
Те се оженили, родили деца, на сребърната си сватба поканили лекуващите я лекари. А когато след много години умира, тя завещава сърцето си на Първи медицински институт.
За да помнят – болното сърце се лекува от любящо.
Смъртта си струва - за да живееш, а любовта си струва - за да чакаш.
Благодаря ти.
ПП.Видя ....... през моите очи е най- особения човек, който съм срещал.
За да бъдеш особен, просто трябва да бъдеш себе си...
Редактирано от vidiya на 08.01.15 13:08.
|
| |
|
|
|