Анализът разрушава Цялото.
вярно казваш, но няма как да се телепортирам от това, което е, а като такова, като такъв, съзирам само фрагменти, докато цялостта ..... по- скоро изглежда, че е невъзможно да бъде докосната.

Страданията ни се дават за да прозрем, че в живота ни има нещо фалшиво
а радостите? -> истинско?? ..... не ми се вярва.

Ако страдаш, значи се намираш доста далеч от Истината.
Хм, като спомена/въведе „готино“ и сянката му „гадно“ се появи…
моментите на проблясък за мен са нещо наистина странно - в незавидната ми медитативна практика съм забелязал, че при отпускането отпадат много резерви, задръжки и фалшивости, човек наистина може да влезе много надълбоко в психиката си, но някак винаги се стига до един предел, който представлява "аз влизам - аз го правя - аз постигам". Безспорно човек се променя вследствие на вниманието и се размразява, но остава нещо извън полезрението, нещо което поне аз съм неспособен да видя, нито да причиня, а се случва от само себе си. Това, което се опитвам да кажа е, че има едни по- особени моменти на проблясък, които са дълбоко разтърсващи и внасящи драстична промяна, но винаги, когато се случат, те не се случват благодарение на мен, а въпреки мен - отпускането има по- друго качество, не аз съм се отпуснал, а по- скоро съм се отпуснал от азът си, но не аз го правя това, то се случва, сякаш отвън, сякаш свише, отгоре, от отвъд. Така и не успявам да схвана какъв е трика, но това - бих го нарекъл абсолютно - отпускане е разковничето, което ми дава.

Та не само м/у мислите има паузи, интервали има и м/у настроенията: гадно, готино, страдание, радост, тегавост, еуфория, няма значение какви са и кое подир кое идва, макар трудно и рядко, виждам че има интервал м/у тях. Когато се озова в този интервал, тогава се случва прозрение - но не разбирам как да се озова в интервала, как да се случи това тотално отпускане.

А някой друг заслужава ли твоята грубост?
редно е да ти споделя, че за мен става все по- трудно да отговарям на принципни въпроси, а този е такъв - аз нямам принцип, дали да се държа грубо или любезно, не приемам за особено притеснително рефлектирането на грубото отношение в/у самия мен, само да се подмазвам на егото си, не е кой знае каква разлика. За мен е по- простичко, а именно - не съм искал да се държа грубо с Видя и отношението, което съм проявил в тези моменти към нея, е било против и самия мен, инак ако счета, че някой ми е толкова неприятен и досаден, та да го цапардосам, то съвсем нема да ми е криво, че съм го цапардосал.

По същество това е любов в света на сънищата.
освен, когато дори, като не получиш нещо от другия, то пак продължаваш да го обичаш :Р или ...... ?