На върха няма пространство на което да се задържа.
да се задържиш :Д

Проветривото качество на върха носи вдъхновение да бъде изкатерен, но Сизиф просто е станал малко прекалено активен в стремежа си да го изкачи, започнал е да влага малко повече усилия отколкото е необходимо, за да се даде израз на този връх - в такъв момент пространството вече не е пространство, като такова, а става нещо солидно, като нещо, което можеш да докоснеш, което можеш да изкатериш и разбира се, да се задържиш. За щастие всеки път следва срив - това е момента на проблясък, в смяната на посоката е смисъла на медитацията, без значение от позицията.

п.п. винаги съм се възхищавал на способноста ти да задаваш въпроси, но след като осъзнаеш върха и него вече го няма, сигурна ли си, че следва слизане (;