Баба ти ми напомня на старшина от казармата, който с върха на показалеца е способен да намери непочистено място и в най-почистената стая.

Аз нямам такива впечатления от баба си и ще се повторя като кажа, че до ден днешен, когато си спомням бабините думи често си мисля за „тъмните ъгли” на душите ни и „блестящите повърхности” на живота ни оставени на показ..

Повърхностност - струва ми се, че е може би най-точната диагноза на по-голямата част от "хомо сапиенс", живеещи в епохата на скорост и високи технологии.

Повърхностност създаваща основите на нашия живот, взаимоотношенията и комуникацията.

Повърхностно дишане ... повърхностни познания ... повърхностни чувства, емоции, мисли, заключения ...

Струва ми се, че хората все едно изсъхват, издребняват и се превръщат в жалко подобие на моретата и океаните, а изпълненото със съдържание общуване се заменя с безсмислен набор от SMS-съобщения за себе си.

Дълбокото познание, дълбочината и пълнотата на чувствата, дълбочината и обхвата на мисълта, дълбочината на състраданието и съчувствието ... това все едно ми напомня списък на животни и растения от Червената книга.

За някои това може би е по-важно. Може би някой има нужда от това.

Но все се надявам, че утре една друга лична дълбочина няма да се превърне в публична плитчина.

И ще си позволим да се вгледаме в своите дълбини, да се докоснем до тях, преодолявайки страха и налягането.

И ще се научим да чуваме и усещаме живота около нас като осветяваме вътрешната си тъмнина опознавайки света..

И ще започнем да дишаме дълбоко. .

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите