Много добър въпрос…

Възможно е. Пътят винаги изисква усилие. Генерална цел. Когато се шляеш, няма път. Ти просто се шляеш.

Пътят е посока. Предварително избрана и следвана. И само когато се появи препятствие или кръстопът, разбираш, че имаш път. Без кръстопътища няма път. Поне в духовния смисъл.

Има хора – „безпътни“. Това не е недостатък, това не е упрек. Живеят така както се случи. Посрещат предизвикателствата, отговарят им и не чакат други. Не планират други. Ако дойдат, дойдат – пак ги посрещат. Много често това са хора, които живеят живота си без напрежение. Поне без екзистенциално напрежение. Напрягане в конкретни ситуации има, но го няма напрежението на алпиниста. В духовен смисъл няма път в равнината. В духовен смисъл пътят е винаги нагоре.

На тези, „безпътните“, Бог им е дал почивка. В този живот.