Помня как като дете за пръв път мих пода в селската къща на баба ми. Много се старах. Измих го така, че дъските сияеха в лъчите на слънцето.

Повиках баба. Тя дойде, мълчаливо отиде до леглото, вдигна покривалото, висящо почти до пода, отпусна се на колене и тихо ме повика. Аз отидох, наклоних се и с недоумение погледнах под леглото.Там сред топчетата прах, лежеше изгубеното ми преди няколко дни чорапче.

- Ако чистиш винаги чисти така, че там където не се вижда да бъде най-чисто! Добре? – меко ме попита тя.

- Добре, бабче.

От тогава изминаха много години и днес баба ми не е до мен. Селската къща отдавна я няма. ..Но до ден днешен, когато си спомням бабините думи често си мисля за „тъмните ъгли” на душите ни и „блестящите повърхности” на живота ни оставени на показ...

И тихо, нежно и едновременно строго , като едва чуто, неземно ехо идва бабиният глас..

-Добре ?...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите