Големите учители описват постигнати крайни състояния.
или по- скоро "необратими" такива, но и без това е такава рядкост някой сред тях да опише каквото и да е било, а конкретно за "пътя" ...... че то има ли такъв. О да, разбира се, често се срещат думи, като път, истина, свобода и прочие, но ... как да кажа - според мен, те просто са си такива: разговорчиви странници. :Д

А що се отнася до "детето" - Достоевски го е написал много интересно, но без превода на Димитър Подвързачов, нямаше да бъде същото, защото едно изречение в романа гласи "всички са <детета> " т.е. не "деца", а "детета". Колкото до приказката - надявам се да не те огорча, но някак не ми е много приказна. (: