|
Тема |
Пламък [re: huanji] |
|
Автор |
Mиpo1 () |
|
Публикувано | 30.11.13 20:29 |
|
|
Е, много постен и пестелив поздрав, бре Хуанджи. Трябва да са те карали да броиш по жълтица за всяка дума.
Когато някакво събитие е важно за теб и искаш да го отбележиш, било то рожден ден на човек, клуб или нещо друго, светла дата или нормално погребение, опитай се да кажеш нещо от ТЕБ по случая извън клишетата. Виж какво си научил примерно покрай този клуб, какво е събудил в теб и какво ти си му дал… Апропо, понеже виждам, че така не си и намерил време (или смелост) да се изкажеш в съседната тема „Защо влизаме в този или съседните Клубове? “, знай че никога не е късно.
Разбирам, че тези неща не ги пише в светите писания, но когато поздравявяш някого за нещо, пробвай да преоткриеш отношенията ти с него в този момент…Това е истинският поздрав… Иначе с формални поздрави, фрази и клишета е пълен не само ДИРа, но и целия живот. А духовността, която излъчва Ошо и за която иде реч в този клуб, е да си пламък, който гори… Позволи си да бъдеш запален... И не сам по веднъж в годината.
Споменавайки пламък, се сещам за едно много подходящо за случая стихотворение на Ваклуш Толев, който се спомина тези дни:
Тогава нека моят гробен камък,
където пътникът ще иска да чете,
да няма надпис, щото дух и пламък,
е бил моят път и мойто битие.
П.П. И не забравяй, не е нужно да чакаш някаква определена дата за да запалваш пламъка в себе си. За пламъка няма патерици!
|
| |
|
|
|