|
Ако страдаш, виж къде си се спрял..
Зима... Пролет..Лято... ... Есен... и отново - Зима... Пролет.. Лято... ... Есен...
Ти си познал лятото и си го заобичал от цялата си душа. На теб ти е хубаво, комфортно, радостно в него. Ти искаш лятото никога да не свършва и когато едва започват да се случват и най-малките промени, говорещи за това, че то си отива, те настига страхът.. ... Апатията... Ти се вкопчваш за лятото и съдиш за всичко, изхождайки от своят спомен за него. Тревата пожълтява, небето променя цвета си, слънчевите лъчи не са същите..това е лошо, това огорчава, това плаши, защото лятото си отива .. Страх... Страхът да пуснеш това, което те е радвало, това, в което ти е било комфортно, това, което според собствените ти представи е било идеално.
Сега пренеси този образ към всяко събитие от живота си. Това, което те кара да страдаш, е споменът, споменът за това какво трябва да бъде онова, което ти носи комфорт и радост. „През лятото ми беше добре, значи, всичко, което ми отнема лятото, не е лято – това не е хубаво, това не е комфортно, това – не е радост и аз страдам ."
Ако в детството си не си получил любов и нежност и до старостта пазиш това чувство, то през целият си живот няма да се избавиш от страданията за това, че в детството си не са те допрегръщали, доласкали, дообичали. Детството отдавна е отминало, но до ден днешен носиш в паметта си, това, което е било. И как в твоите представи е трябвало да бъде. Ти се вкопчваш в миналото. Не пускаш болката, недообичаността, недоласкаността...Каквото и да се случва, съдиш за това, изхождайки от спомена за това,”как е било и как трябва да бъде”..
Държиш се като нацупено дете което не иска да излезе от детството само защото не е получило това, което не му е било достатъчно. И докато не го получи – няма да порастне. Няма да излезе от тази”реалност”..По такъв начин, сам си създаваш страдания, като не искаш да излезеш от спомена, от онзи момент, където ти се струва, че нещо не е довършено...
Но ако можеш да разбереш, че за всичко си има своето време, че всяко”време” носи своята прелест и своят „урок”, би се избавил от страдания..
"...Зима... Пролет... Лято... Есен..."
Ако се вкопчваш само за лятото, то всеки друг сезон ще бъде за теб ад. Но след като осъзнеш, че и есента, и зимата, и есента си имат своята прелест, че за всичко, си има неговото време, страданията изчезват, ти просто си, пускайки всичко, което в даденият момент трябва да си отиде, с разбирането какво се случва..Без съпротива..Отваряйки се за това.. Познавайки го..
Ако страдаш, потърси къде си се спрял..
Като си направих"ревизия" на спомените, се измъкнах от детството...и май -порастнах..... Каквато е философията на човека, такъв е животът му..Както си постелиш, така и ще се наспиш..
ps
Сега се уча да слушам, като карам умът ми да мълчи...Редактирано от vidiya на 03.09.13 19:12.
|
Re: Ако страдаш, виж къде си се спрял.. [re: exaybachay]
