|
Главоблъсканицата , както сама наричаш вътрешния си диалог, същия този, който продуцира-външния ти, насочен към събеседника ( в частност- към мен), ти конструираш върху следното(повтарям се-вътрешният диалог идва от вътрешен въпрос):
Задавам си много повече въпроси с цел отиване все по- навътре, но винаги изниква едно „защо“, „дали“…
Отварям скоба, за да проникна (т.е. да обърна внимание) на фразата: винаги изниква едно „защо“, „дали“…
Въпроси, започващи със „защо“, „дали“…обикновено предизвикват защитна реакция, отговорка, търсене на мними ( фалшиви) причини, се наричат НЕОГЛЕДАЛНИ ( неотразяващи). Ако въпроса ти беше ОГЛЕДАЛЕН,т.е. позволяващ, а не противоречащ и не отхвърлящ убежденията на събеседника ти(вътрешния или външния) , в общуването щяха да възникнат нови елементи, придаващи на диалога ти нов смисъл.(можеш да задоволиш съмнението си, като изучиш Омир, Сократ, Платон, все хора, владеещи ораторското искуство, наречено-риторика, агитационна пропаганда или днешното ПиАР).
От тук следва:
1.Неогледалните ти въпроси, няма как да бъдат отразени в мои отговори. За това ти предложих притчи от анонимни автори, в които ти самата да се отразиш.Бъди сигурна, че за да ги споделя, нееднократно съм се оглеждала в тях.
2. Когато ползваш фрази и мисли, според заглавието на темата ти, бъди така любезна, да споменаваш, авторите, с което да демонстрираш своето уважение към тях, при условие, че не са анонимни. По този начин, даваш възможност на присъстващите тук, да се запознаят както с автора, така и с произведението му, а не да се ограничаваш в рамките на собствения си избор. Понеже сме в клуб Ошо, аз никъде не крия, че тотално съм инспирирана от неговото учение, Дух и начин на изказване, но когато го цитирам-дословно,а не интерпретирам, се старая да отбележа от къде този цитат е взет.
4. Когато ми задаваш въпрос, ти ми показваш, че искаш да общуваш и осигуряваш неговото протичане и задълбочаване т.е.-очакваш отговор.
5. Питайки, ти изразяваш интереса си към събеседника( в частност –към мен ) и стремеж да установиш позитивни отношения.
Всичко това се случва, при условие, че разговора не изглежда като разпит или монолог.
Извод: Диалог, общуване –няма- т.е.няма смисъл да преливам от пусто в празно.
След няколкопостови съпротиви, най-после ме удостои с така наречения ИНФОРМАЦИСНЕН въпрос, гласящ следното:
„Съмнения има(поне при мен) – как да използваме съмнението в наша полза?..
Въпросът ти е построен така, че ми даваш възможност да изразя в общ ( не задълбочен) план позицията си. Интересното е, че не питаш, как ТИ да използваш съмнението в ТВОЯ полза, а казваш как НИЕ да използваме съмнението в наша полза. По този начин, САМА ми слагаш дразнещата те маска на гуру, за което вече ти отговорих тук:
Преди да се чудиш как да използваш съмнението в твоя полза:
1. Опитай се да разбереш природата на съмнението.
Ако го понаблюдаваш, ще видиш, че винаги се съмняваш в нещо положително. И нямаш никакво съмнение относно отрицателното.От собствения си опит, би трябвало да знаеш, че се съмняваш в нечия честност, но никога не поставяш под съмнение нечестността.Ти се се съмняваш в положителните качества на другите хора, но никога не се съмняваш в лошите им качества Ако някой ти каже:” Обичам те!” ти можеш да отговориш с :”Наистина ли?” . Но ако ти кажат ”Мразя те!” ти никога няма да попиташ : ”Сигурен/а ли си в това?”
Така, че не е трудно да разбереш, че съмнението е неувереност в нещо положително и увереност – в негативното.И когато се съмняваш, винаги става дума за нещо положително.В този контекст, съмнението ти дава възможност да се движиш напред като преодоляваш преградите му.. Само собственото ти знание, може да унищожи съмнението.
2. Попитай се , от къде идва съмнението ти. И ще получиш отговор – от страх. Страхът да не бъдеш измамена. Причината е в това, че не се доверяваш на собствената си интелигентност, защото не си сигурна в нея до такава степен, че да се задълбочиш в собственото си доверие.
Това недоверие идва от вътрешния ти конфликт със самата себе си, от вътрешната ти противоречивост.
3. Много е лесно да сбъркаш съмнението със собствения си скептицизъм( идва от неогледалните въпроси в теб).Скептицизъм означава, че вече си заела позиция – против, а докато когато се съмняваш, си отворена да научиш.
За какво АЗ използвам съмнението:
- За да проверя собствените си убеждения.Харесвам, фразата на Борис Стругацки: «Винаги си струва да започнеш с това, което сее съмнение ».
- Когато търся нови идеи и креативни решения, съмнението е точно това,от което имам нужда (отварям се за нови знания).
-За собственото ми саморазвитие.
- Като чудесна ситуация за медитация.
нека видим не ника видия – Като Ма Прем Видия съм избрала Пътят на санясин, което означава - човек, търсещ духовно развитие и не си се предстявям като отделена от Цялото... Движа се в едно с живота, с тоталното ми доверие в него . Ако не мога да имам доверие в живота, на кого да имам доверие? Ако не мога да позволя на живота да тече през мен просто бих изгубила огромната възможност да бъда жива.
За мен конфликтът ( вътрешния или външни) не е начин да бъда щастлива и това ми е най-важното разбиране. Партнирането, общуването , доверието(вътрешното или външното) е ключа, към това разбиране, а не –съмнението. Любовта е начина....и това е основната ми рамка..
За това дори не се опитвам да разбирам живота. Живея го!
Не се опитвам да разбирам любовта, гмуркам се в нея!
И това познание идва от моя опит, споделен в съседната тема.
Но това знание, никога няма да унищожи МИСТЕРИЯТА на това, че колкото повече знам, толкова повече ми предстои да узнавам.
Приключвам МОНОЛОГА си (обърни внимание на думата, в него въпросите са към МЕН, значи - не очаквам и отговори),разбира се, с Ошо : Съвет, какво да правиш, ако се съмняваш:
Превеждам, без редакция :
"Съмняваш се? Какво губиш?
Скучно ти е ? ( допълвам – със самия/та теб).Това е добра ситуация.( допълвам – за медитация).
Изпускаш самия сок.Какво още ти трябва за да се освободиш от затвора?(допълвам – от затвора на недоверието в себе си).
Искочи от него, без да се оглеждаш. Хората казват:”Помисли два пъти, преди да скочиш”.
Аз казвам:”Скачай бързо, а после мисли, колкото ти е угодно”.
Смях в залата, в който с голям кеф, скачам и аз! Допълвам с музикален фон, чак си подсвирквам/
Васил Найденов - А Дали Е Така?
Оше едно потвърждение, за неогледалния въпрос в песента...чак дира почти два часа, не искаше да приеме линкаРедактирано от vidiya на 17.06.13 12:19.
|
Re:Отговор под формата на МОНОЛОГ [re: Shalini fromnowhere]
