|
Ако беше чела внимателно щеше да откриеш моята "главоблъсканица" т.е. въпроси с променящи се отговори...а защо не и променящи се въпроси
Един университетски професор, отишъл при мастер Нан-ин, за да го разпита за дзен. Но вместо да слуша мастера, професорът през цялото време изказвал собствените си съображения. След като го послушал известно време , Нан-ин започнал да налива чай. Чашката на госта, се напълнила до край, но мастера продължавал да налива от чайника. Чаят препълнил чашката, после чинийката, а след това се стекъл по панталоните на госта и върху пода. «Ама тя вече е пълна! — разсърдил се профессора. — Повече не влиза!»
«Наистина е така , — спокойно отвърнал Нан-ин. — вие, подобно на тази чашка, сте пълен със собствени мисли и мнения. Как да ви покажа дзен, преди да сте изпразнили вашата чашка ».
«Да изпразниш чашата » – значи да освободиш място за въпроси.Това значи да бъдеш открита, така да се препрограмираш, че за някакво време да се смириш с незнанието си. Само от такова състояние, може да се роди, голямото знание.
Изпразвайки чашата- ти ставаш- Наблюдател, свидетел на вътрешния си диалог, в основата на който винаги има –въпрос. Вътрешния ти диалог е основан на въпрос възникнал в теб . Качеството и уместността на въпросите, които идват в главата ти, тяхната точност и последователност в значителна степен определят следващите ти действия. За това вътрешният диалог има преимущество пред външния: той продуцира въпроси, които предшестват твоето действие.
Защо не виждам въпрос в написаното от теб и те помолих да ми го формулираш, без да ме караш да тъна в догадки сред твоята главоблъсканица? Ами защото не си построила вътрешния си диалог. Доколкото разбирам, целта на диалога ти ( и вътрешния и външния) се свежда до анализ на някакъв проблем. Така, че изпразвай чашката и направи място на въпросите, които са породили поста ти. А как се строи вътрешен деалог, можеш да видиш в учебниците по риторика.
Размишленията са чудесна възможност да пообшуваш с разума си, а да зададеш въпрос е полезно и от практична гледна точка . Въпросите ти отварят врати в неизвестното и непредсказуемото. Човек, задаващ въпрос, отговора на който му е неизвестен, по същество е готов да реализира нови свои възможности. А от там възниква редица от други въпроси: Готова ли съм да приема отговор, който няма да ми хареса? А какво ще стане, ако отговора ме изхвърли зад границити на построената от мен безопасна и предсказуема зона? Какво ще стане с мен, ако изведнъж чуя това, което преди това не бях готова да чуя?
Да задаваш въпроси е нужна голяма смелост. Тук ще отбележа, че за теб може да бъде важен въпрос, който не е толкова важен за околните. Т.е. не се намира в книгите, не го транслират по тв-то и чичко гугъл-мълчи. Важното е, този въпрос коренно да променя ТВОЯТ живот. Да излезеш, извън границите на известното, да изпразниш чашката, означава да променяш Себе си.
значи ти нямаш проблем, захвърляш дрехите, грабваш паничката и ставаш блаженощастлива-просветлена Дори и от паничка нямам нужда , защото ограничава свободата ми.Дали да бъда щастлива, блаженна е въпрос на моят избор.Виж, за просветлена...ми е рано да мисля.
Ако забравя за света то по- добре да грабвам гората. Може и това да направя, но за сега не изпитвам тази нужда. Да забравиш за света, означава да влезеш - в твоят-вътрешен...от там имаш друг поглед към външния.
Бъди блаженна-невинна -СЕГА. Етимологията на думата Бъди идва отавестииски и означава - Си ; Ставаш; Случваш се ...В превод - Си блажена, не-виновна Сега!
мислиш ли, че може да си "буден" прекарвайки денонощия пред монитора? Можеш да бъдеш буден във всеки миг.Не забрявяй, че за някои хора, монитора е част от служебните им задължения, а не средство за развлечение.
СИ!
Редактирано от vidiya на 15.06.13 20:38.
|