|
Блажени са невежите !
„Моите знания са големи и аз имам много допирни точки с неизвестното. Твоите са малки и ти имаш малко допирни точки с неизвестното. За това аз казвам, че нищо не знам, а на теб ти се струва, че всичко знаеш.“
Идеята не е да делим хората, а просто да се опитваме да разсъждаваме максимално обширно по темата. Наясно съм, че пиша от себе си на себе си, защото това са въпроси вълнуващи моето същество, излагам ги- споделяйки, ако някой друг е минал от там- да сподели и изкаже мнение, задълбочавайки се в собственото си разбиране и възгледи. Като духовно търсеща се стремя към повече разбиране за себе си, живота и взаимодействието със заобикалящото ме. Неминуемо се минава през много четене, опити, практики, трупане на знания и информация с цел да разрешиш вътрешните си противоречия, да се откриеш и да постигнеш хармония и блаженство- по мое мнение. Пътувам по Пътят си с всичко това и спирам и наблюдавам, по- голямото разбиране ми е донесло повече съмнения в мен, от колкото решения. Задавам си много повече въпроси с цел отиване все по- навътре, но винаги изниква едно „защо“, „дали“…Откривам свои истини, в които след време се съмнявам. Човек се променя с годините (ако си е дал шанса за това)- еднообразните личности са скучни и плитки, т.е. това са личности, които са казали „не“ на промяната, поради страха от неизвестното и са взели живота за константа, скрили са се в защитна черупка и си „затварят“ очите за всичко което им предлага съществуването- станали за безчувствени, защото я няма тръпката в живота и как да навлезе след като не са оставили дори един „открехнат прозорец“.
Погледнато от един ъгъл- на блаженство се радва мъдрият и разумният. Невежеството е блажено само за невежия. Мъдростта обаче, въпреки че е свързана със знанията, не бива да се бърка с тях и да се слагат под общ знаменател. Също така, когато един човек е по-образован и по-заинтересован, той се съмнява в повече работи, по-критичен е. А съмненията пораждат несигурност. Няма как да има блаженство там, където има несигурност. „Глупаците“ живеят като прашинки... носят се по течението и много често не осъзнават какво имат... това, че не им пука или не осъзнават не ги прави „блажени“.. Просто трябва да осъзнаеш ,че в поредния глупак виждаш не друго ,ами поредната липса на допирни точки.
По- необразованите хора, които са нещастни, не се анализират и приемат всичко по някакъв автоматичен режим. „Умните“, именно поради знанията си умеят да променят гледната си точка, пресяват убежденията си и т.н. всеки си мисли, че е прав, защото в живота си вижда доказателства за убежденията си. Само че не осъзнава, че благодарение на убежденията си, той вижда тези доказателства.
Човекът е искащо същество, и прогресът е отговор на неговият стремеж и жаждата му знания, да открива новото, да знае все повече и повече. Аз съм такова същество, че колкото по-малко знам, толкова по-трудно би ми било да разбера какво имам и защо то ме радва. Различните хора имат различни потребности- материални, духовни, социални (в най-общ случай). По малко знаещите имат по-елементарни и непретенциозни нужди( по-повърхностни), които са и по- лесно достижими, което прави изпълнението им възможно и съответно прави този човек „доволен“, защото е постигнал желаното. Това не изключва и възможността по-знаещ също да има лесно реализирани потребности, които да държат неговия коефициент на „доволство“ в положителна стойност, но за кратко, защото нуждата от още знание и развитие не се запълва.
Мен ме прави доволна преодоляване на част от незнанието. После откривам колко има да се знае още и малко „увесвам нос“. Но тръпката на откривателството е незаменима, заради нея си струва да застанеш на брега на океана, от знание или незнание, зависи от гледната точка. Знание, което създава чувството на достатъчност е един опасен вид ограниченост.
Който трупа знание, трупа и самота, защото все повече започва да си „отваря“ очите и проглежда за истината и става все по-трудно да се общува с обществото и особено с невежите. Трудно се общува с хората по принцип и още по- трудно с хора които са като роботите- изтъкани от клишета, немислещи и неосъзнаващи се в нищо същества.
Написаното е погледнато от различни, противоречиви ъгли. Това е така, защото природата на противоречието неминуемо е свързана със съмнението. От една страна ако си се заблудил съмнявайки се можеш да намериш друг път доближавайки те до истината, а от друга- съмнението може да те обърка повече. Какво да правим- аз продължавам нататък, търсейки повече разбиране и осъзнаване за себе си. Това съм аз за сега- противоречива, търсеща, съмняваща се, променяща се.
П.П. Миро, ако искаш да задълбочиш някъде можеш да го направиш- по това или предното написано (първия пост). Тъй като мина време и живота си върви... - в по- предните фрази за сега няма какво друго да допълня, но ако усетя промяната или нуждата ще го направя
|
Re: Фрази, мисли-водещи ни до медитация и развитие [re: Shalini fromnowhere]
