|
Да, сигурно имаме много общи гледни точки, но е възможно да имаме някои различни и нека да ги осветлим, защото именно различията ни обогатяват.
Оставам с впечатление, че духовните същности извън ежедневната битова реалност ти се струват книжни и някак си далечни. Докато за мен те са съвсем реални, практични и ти говоря всичко в 1 л. ед. ч. Поправи ме, ако греша, но за теб най-важното изглежда са взаимоотношенията ти с работодателя и да нахраниш семейството (или поне това се оказва изведнъж проблемно в случая). Докато за мен всичко това е СРЕДСТВО за да опозная себе си и света. „Тук и сега” е нещо, на което би обърнала внимание СЛЕД като отидеш във Варна и си свършиш работата, т.е. това е някаква хубава концепция за свободното време. Докато при при мен е нещо, което което използвам ежедневно във всякакви ситуации, естествено и в работата. Даже, работата е много по-ефективна, когато си тук и сега в различните моменти. Но това не е цел, а просто следствие.
Ще ти разкажа една от стотиците истории, които ми се случват и които са свързани, хем с ежедневие и работодатели, хем с медитация и ”тук и сега”. Преди доста години бях студент в университета предпоследна година и усетих вътрешен импулс да уча френски език. Наблюдавах го и го последвах. Медитирах от известно време и понеже имах опит да слушам Цялото (това именно значи „да си тук и сега”), казах на близките около мен къде на шега, къде не толкова „Вижте, започвам да уча френски, значи ще ходя във френскоезична страна”. След 2 г. тъкмо бях постъпил на работа в един институт на БАН, една бивша преподавателка ми се обади, че неин колга в моя институт търси човек с френски за докторантура във Франция. Отидох при него, говорихме и предложението му беше много интересно (голям институт край Париж), а понеже бяхме колеги, знаех френски и имах отличен успех, административно всичко се нареждаше. Даде ми той матеирали за темата на работата и ми каза да му се обадя след няколко седмици за да задвижим нещата. И аз излизайки от стаята му си казах „Това ще да е”.
Четейки обаче материалите за бъдещата работа и започвайки автоматично да медитирам над цялата ситуация (което значи да я обхващам в цялост и дълбочина далеч отвъд ума само), усетих „вътрешни звънчета”, които започнаха да звънят в негативна посока. Темата на работата беше в една област, която не ми допадаше толкова и разбирах, че ако я започна се ориентирам натам за дълго, докато тематиката, която работех в момента ми харесваше и я предпочитах. Медитирах няколко дена и „НЕто” изкрастилизра въпреки, че заплата от предложението щеше да е поне 10 пъти по-висока от тогавашната ми. Отидох при човека, извиних му се и му върнах материалите. Колегите ми се учудиха много и ми казаха, че съм изпускал златен шанс. Но аз имах доверие на вътрешното си усещане и нямаше колебание.
Забавното е, че след 6 месеца дойде друго предложение за Франция, но аз бях реално почти без шанс, защото беше конкурс, за който трябваше да се подготви проект, много документите, препоръчителни писма, подписи от 4 различни човека и прочие всичко на френски (работа за няколко седмици), а аз научих в последния ден в 10 ч сутринта и трябваше да подам всичко до 18 ч същия ден във френското посолство, което беше 7 км от мястото, където се намирах. Но звънчето звънна „Да” и както се смееше един приятел, на който му разках подробно за всичките си премеждия през този ден (вкл. и че трябваше и да тичам крос няколко километра за да подам документите в 17:50), когато Силите ти отварят Пътя, всичко е лесно.
Аз само ще добавя, че когато човек е медитативно настроен към Живота, може да чува накъде и кога му отварят Пътя и останалото е просто течене като река... А в горния случай се оказах след години в същия парижки институт, но минах по друг път, който се оказа особенено важен за мен.
|
Re: действие тук и сега [re: Shalini fromnowhere]
()
