Чудесно е, че навлизаме навътре и заменяме (реалното) общуване с (реално) разбиране. Да, не всяко общуване, било на живо или по интернет, води непременно към разбиране. Моят опит показва, че за да има по-голяма вероятност да разберем другия е съществено да се опитаме да разберем първо нас самите… Въобще, общуването с другия минава първо през общуването с мен.

Като се потопиш дълбоко в себе си виждаш, че няма принципна разлика между мен, теб и всички останали. Моите желания, стремежи, виждания, разбирания са като тези всички хора. Само трябва да се види, че човешките възможности са доста по-големи, отколкото някои си мислят. Или пък се самоограничават.

Тогава в общуването с другите хора НЯМА празни реплики. Каквото казваш, го казваш от центъра си. Защото на теб самият ти харесва така. Предлагам и на теб фразата на Гурджиев, която предложих на Мо по-горе „Животът е реален, когато аз СЪМ“. Наблюдавам ефекта й с години и е необятен...