Да, така е, не отричам, че всяко общуване е реално. Във всеки момент, в който от мен излезе нещо - реплика, поведение, коментар, то е отражение на нещо в мен. И във всеки момент, в който отсреща ми реагират, то е в отговор на това, което са видели в мен и, в доста по-голяма степен, на това, което се случва в главата на човека отсреща (той и затова ги вижда нещата, и чува, по точно определен начин, не е задължително истините ни да съвпаднат - тази, която изкарвам навън, и тази, която възприема).
Въпросът е, че за мен общуване означава това, което казвам, да бъде чуто така, както го казвам, и от моя страна - да чуя и да разбера какво ми казват. Иначе просто си разменяме реплики и въздействия. Т.е. за мен реалното общуване е свързано с реално разбиране, за което се иска да се задълбочиш малко, да попиташ, да искаш да знаеш. Другото е бла-бла... днес времето е чудесно, птички пеят, честита пролет!... И в този смисъл, ако общуването на живо/ по телефона/ не-знам-си-още-как... ми дава повече разбиране, то това го прави една идея по-реално.