|
Ти тук в клуба маската на гуру ли си решила да сложиш (съдя го по постовете ти)?
Ха-ха-хаРазкошен въпрос! Благодаря!
Ако бях Гуру на клуб Ошо, бих изрекла...
Но не съм, а съм просто –писец ( електронен). Почти лето-писец и есеноно-писец за това, как еснта бързао идва, и, възможно,зимно-писец , въпреки, че ми е най-добре да бъда пролето-писец.
Според заключенията на бла-бла сферата в клуба ми се мислеше, по-скоро –чувстваше, а най-вече –медитираше. (говоря за петък )
Още едно денонощие медитирах, и написах новата тема (В мен, под кожата ми.. в неделя, като старт -за понеделник), защото чрез медитацията, можеш да си изясниш онова, което не се поддава на разума.
Изллагам по ред:
Отначало много мислиш, после се опираш в мислите и чувстваш-медитираш.
И ето, какво почувствах.Темата -В мен, под кожата ми..)
То е като след 20 години пушене и 20 месеца- изхрачване. Те –минаха. Няма смисъл да се обръщаш на опаки.
Защо мисля така? Защото прилича на сублимация. Изхвърляне на напрежението чрез формулировки. Цялата пара преминава в съскане, натиска – в бла-бла-бла, самоизразяване и рефлексиране, носталгия по онова, което още не е изветряло.
За това, предпочетох да „излея” енергията си, като разкажа, как живее Ошо, под кожата ми, как тече по вените ми и как тупка в сърцето ми и как дишам чрез него.
Натрупах си съдържанието ( това, което отлежа) и повиших градуса му и се явих гола - по същество.
Пиша от Душа, когато не мога да не напиша.
Пиша безплатно и без надежда на монетизация.
Посветила съм се да творя Живота си.
.........................................................................................
ПП. Благодаря, за поздрава от приятелчето ми Бруно Ройтер...
Редактирано от vidiya на 15.04.13 13:01.
|
Re: Ако бях Гуру на клуб Ошо, бих изрекла... [re: fromnowhere]
