|
Мо изрази невъзможността си да не се съгласява повече , други хора също се показаха заинтересовани от такава тема и за да избавим съседната тема за Ревността от излишна ревност по други сюжети, нека да отговоря на Мо тук и да дискутираме тези неща в отделна тема.
Мо, на мен лично нещата свързани с виртуалното и реално общуване ми се виждат прости и очевидни. При това разделенито е условно, доколкото то представлява проекция на общуващия в различни сфери на общуване.
Когато сферите на общуване, т.е. декорът, са същественото, тогава разделението на общуване в интернет клубове и на живо в кафето има някакъв смисъл. Макар че малко повече наблюдение и някой съвсем правилно ще забележи, че и общуването на живо в кафето може да е същото толкова виртуално! Хора могат да се познават на живо от години, но на практики общуването им да е по един или друг начин виртуално. А ако се вгледаш още повече, ще видиш, че докато човек не познае себе си, всяко общуване с други хора е виртуално. Просто, защото неговата повърхност общува с нечия друга повърхност.
Когато обаче общуващият е в центъра, всяко едно общува е РЕАЛНО! И ако не другаде, то поне в книгите на Кастанеда тази очевидна подробност за различните реалности е ясно описана. Примерно, ти си прекарал хилиди часове в интернет клубоветете наоколо. Това е твоето РЕАЛНО време! Това е твоята РЕАЛНА енергия! Това са твоите РЕАЛНИ желания и импусли!
Ако човек се откъсне от хора, които практикуват същото като него, неминуемо изпада в един свой собствен виртуален свят, който лесно контролира и манипулира, но който има един огромен недостатък - не издържа на реалността.
Докато човек не се научи да е буден и да се учи от всяка ситуация, винаги ще попада във виртуални светове, ако ще да се среща на живо всекидневно и със 100 човека. Просто, защото ще възприема това общуване през призмата на ума си (която, мака и не същата, е подобна на тази на интернета) и може да обърне всяко бяло в черно.
Практиката си личи, там или можеш, или не можеш, средно положение няма.
Кое е това, което можеш или не можеш? Да ходиш по вода? Да ядеш кабърчета? И за какво ти е това можене?? Цялата идея за „моженето“ те отвежда в грешна посока. Ти самият, а не някой друг, трябва да види в теб дали живееш в мир и дали се радваш на живота. По простата причина, че това касае именно теб. Ако искаш преструвай се, парадирай, хитрувай, в края на крайщата това е между ТЕБ и ТЕБ. И понеже ти самият си с теб 99.99% от времето си, докато ти сам не се научиш да използваш всяка ситуция от живота си (била в интернета или на улицата), никакъв консилиум от експерти няма да ти помогне.
Казанот до тук не изключва, разбира се, ни най-малко общуване на живо, а напротив включва общуване в най-различни сфери. Но ако човек не се учи в един интернет клуб и примерно губи времето си и пилее енергията си с празни приказки, най-вероятно прави същото и на живо. Ако в интернета е невнимателен, груб или неадекватен, мислиш ли всичко това няма реални коренни у него? Въобще, интернет клубовете, както и всяка друга сфера на общуване и взаимодействие, са чудесно огледало, което търсещият себепознание е готов да използва.
Така че виртуалното общуване се оказва съсвсем РЕАЛНО.
|
Виртуално и реално общуване
()
