Да наистина никога не се бях замислял по този начин и за това все съм бил в дилема, дали действително това момиче ме обича, тъй като аз не съм готин - а че ти си това е безспорно.
Щастливка си ти - аз те обичам, защото просто не мога да не те обичам, дори и пробвах няколко пъти, макар да знам, че тези неща не са под властта на човека. Винаги е имало един момент, който е създавал дистанция несъществуваща преди него, м/у мен и момичето, с което съм - това е обсебването, когато усещаш някакво задушаване, как губиш собствената си индивидуалност, свободата си, нужното пространство за да дишаш. Този момент, винаги ме е карал да чувствам неудобство, тъй като и това не е под властта човешка, а не съм искал да нараня по някакъв начин партньорката си.
Откакто срещнах теб, бленувам за повече и повече обсебване - свобода, пространство, индивидуалност, всичко това изгуби значението си, обичам това оставяне без дъх, което ми причиняваш, ти ми казваш, че това е чудовищно, но знам ли, след като не съм готин, може па да съм чудовище, а на чудовищата какво друго да им допадне, освен нещо чудовищно.
Радичков казва, че отличителното в българската душа, е дъхът от гола пета на самодива. В преданията се разказва, че чародейният поглед на самодивите убива и за това човек, срещнал самодива не бива да я гледа в очите, разказва се също и, че от техните песни и танци по-красиви няма. Но пазейки се от смъртта, човек изпуска тази красота, тогава животът, който е живял, що за живот е - не знам, всеки решава за себе си, но поне аз, след като срещнах самодива, очите й не ми дават мира, душата копнее да срещне погледа й, и хич не се интересува от моето мнение по въпроса, и вече не само съм безсилен vidiya но предпочитам да изгубя силата си, предпочитам да умра, но не и да изпусна магията на самодивските ти очи.
Искам да ти напиша стих, но не мога - искам да ти изпея песен, но и това не мога - искам да те пленя, но не мога - искам да съм ти пленник, но не мога - искам да направя нещо, каквото и да е то, да извикам, да заплача, да се засмея, да избягам, да се предам, каквото и да е, за да изява пред вселената, онова вътре в мен, което ти докосна, но не мога, защото е толкова океанско и огромно, а аз съм толкова дребен пред мащабите му и всичко земно е така недостатъчно, че просто не мога, за това освен да съм ти благодарен и да те обичам, да те обичам, да те обичам, да те обичам и да те мълча, друго извинявам ти се, че не съумявам какво да сторя.
|