|
|
| Тема |
 Re: Тоталното Единение с Цялото... [re: mo32®] |
|
| Автор |
L.L. (гхрх) |
|
| Публикувано | 07.10.12 17:39 |
|
|
|
Да, звучи жестоко, но е вярно, според мен. Тялото не може да се прескочи. А е суперизкушаващо, особено, ако човек е с една идея по-развита сензитивност.
Според мен към всяка част от собствената ни цялост трябва да се подхожда с голямо внимание и респект - като към велика загадка. Независимо дали се отнася за физика, емоции, чувства, усещания, дух. Точно защото са част от едно цяло и малките сливания, за които говориш са точно тези вътрешни сливания и връзки...
... Сещам се за една известна реплика от стар скеч (от миналия век) на Мирча Крешан:
...
- Искаш ли да се пребориме и със саби да се колиме?
- Как ще ме колиш, аз имам диабет?!
...
Та така...
Личната връзка с Цялото или Духа не означава да се разтвориш тотално - тоталността предполага наистина тоталност - не по-малко. Означава отваряне към Цялото през блендата на индивидуалността. ... Имаше нещо по този въпрос от гледна точка на Кастанеда в книгите - че директното възприемане на излъчванията на Орела в нормално състояние на съзнанието е смърт. Затова се прави в сънуване и по групи, и не непрекъснато. Ето това разбирам под отваряне към Цялото. А не лирично отношение към "тъй наречения мой живот"*...
*имаше такъв тийнейджърски филм.
...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...
| |
| |
| 
|
|
