Re: Тоталното Единение с Цялото... / Религия и мистика / Ошо

Няма как да има сливане, след като всички съществуваме на ниво саморефлексия, или един наш си вътрешен свят, който е доста изкривен, малък и субективен.
За да има сливане, трябва да се намали саморефлексията или по-точно представите ни за това как са нещата, и да се върви към чисто възприятие, без участието на Егото (да не се бърка със субекта/Аз-а).

Тантра, Дао, Йога и т.н. системи са само мостове, затова и те не съществуват извън тоталната вселена.

Вкратце, за да може човек да се слее с нещо, тогава Егото трябва да "умре".

Колкото до наличието на граници, тях трябва да ги имаме, за да не тръгнем на преждевременно окончателно пътешествие. Малките сливания са репетиция за окончателното, което е еднократно и необратимо. Затова трябва добро заземяваме, за да не изперкаме (съвсем) или да пукясаме.

Според мен акцентът трябва да е махане на филтрите и преградите, които ни пречат да правим малки сливания приживе, за да се подготвим за окончателното, при което можем да еволюираме.

Интелектуалните(на думи) и емоционални(с чувства) сливания с Цялото са без никаква стойност, защото те са отражение на малкия ни и затворен свят и не са реални действия, а залъгалки.

Умирането на Егото е дори по-страшно като очакване, в сравнение с физичексата ни смърт, защото Егото доминира в нас и неговия страх да не изчезне е голям. Проявления на страха на Егото са постоянните ни страхове за кариера, за бъдещето, за това да не останем без любов и в самота...
За да се насочи към своята Его-смърт, човек трябва да е изпълнен с огромна смелост и желязно тяло, която да я понесе. Духовния свят не е място за плахи хипита с тънки и дълги пръсти.