Докато днес лежах на плажа, се сетих, че преди да отидем на вечеря, не е лошо да те поканя на кино.
Предлагам ти, да гледаме, един филм, която аз много обичам.Както и режисьорът му, Люк Бесон, чиито филми, за мен са"изповеди на нежното сърце".Ще ти разкажа, малко, за филма Angel-A / Анжела (2005):
...И така : Кой от нас, поне веднъж не се е самосъжалил ? Всеки от нас, поне веднъж се е почувствал пълно нищожество.Но сме успявали да излезем от това състояние, чрез самобичуване, а на героят на Люк Бесон, не му се отдава.28 годишният, Андре, затъва в собствената си лъжа и неувереност в себе си. Той лъже.Той лъже всички.Но най-тъжното е, това, че той лъже себе си.Той крие вътрешната си красота от целия свят и не може да види красотата на света.А той живее в Париж..Париж... Поговорката :«Да видиш Париж и да умреш» едва не се превръща в реалност за Андре.той възнемерява да се самоубие.А защо не? Той е затънал до уши в мръсотия.Той е длъжник на цял Париж.Но все пак се надява на нещо добро.Когато се кани да скочи от моста, той забелязва прекрасна блондинка, която също има намерение да скочи във водата.Тя скача в Сена.Андре я спасява.А тази красавица, се оказва – Ангел.
И не си струва, да забравяш, че този филм е за любовта.За безкрайната любов, към окръжаващият те свят и към близките ти хора. Но все пак, е добре да започнеш от себе си. Обичайки себе си, ти откриваш вратата за другите. И те могат също да те обичат!
Да, като правило, такива филми не са касови.Хората не искат да плащат пари за кино, което те кара да погледнеш в себе си и да видиш там не съвсем приятни неща.Хората не искат да се видят от страни, не искат да се освободят от лъжите, депресиите, самосъжалението, защото са свикнали с всичко това, а неизвестното – плаши.А е толкова просто да се освободиш!Ключът към свободата, е любовта.
В този филм, намерих, една отлична техника за развиване на любовта към себе си.Ти си Любов.И не ти е нужен, някой от вън, който да ти „даде”това усещане за Любов.Обаче, ако такова разбиране не присъства, научи се първо да обичаш себе си.Именно противоречието и протеста към себе си, пораждат и отричането на света наоколо..Застани пред огледалото и погледни, колко много от всичко има в теб – и гняв, и любов, и радост, и тъга.Приеми се Цялостно.
А това, е груб превод, на любими диалози, както и фрагмент от филма със самата техника ( не че няма субтитри, просто ми се иска, да ти подаря тези диалози и тук)
"Тя - Аз съм тук, за да ти отворя очите.
Аз съм – твоето отражение.
Твоят образ. Аз – съм ти.
Той - Курва, с ръст 180?
Тя- Да.Малко.От вътре.
Той -Но аз не съм жена.
Тя- Жена си. Наполовина.
Ти дори си повече жена, отколкото мъж.
Именно на това дължиш чувствителноста си,хумора си, душевноста си.
Това са все женски качества.
Мъжете са - ловци.
Е, а ти не си подходящ за лов.В действителност, от мъжкото, само лошото си получил.
Лъжи, амбиции, зависимост от чуждо мнение.
Ти се страхуваш да се изложиш, страхуваш се да обичаш.
Той- Ти виждаш всичко това в мен?
Тя - Всичко.
Честно признавам, ти безумно ми харесваш вътрешно.
Той - Но имам проблем с външноста.
Тя -Не, ти се интересуваш от мен, значи, започваш да се интересуваш от себе си.
Той - Аз не съм интересен.
Тя -Я стига!Напротив.
Ти си умен, очарователен.
Той- Не ми се подигравай.
-Тя - Честна дума!
Точно ти казвам.
Всичко това е вътре в теб.
Постарай се да го пуснеш на вън.
Той- Аз се старая, старая се.
Това не е просто.
Тя - Напротив,много е лесно.
Сега ще видиш: (ето фрагмента с техниката)
И текста:
Тя- Погледни в огледалото.
Какво виждаш?
Той - Аз виждам...
Красиво момиче.
Тя -Благодаря.
А до нея, кого виждаш?
Той - Ами, не знам.
Тя -Умник!вече е по-добре.
Той -Така ли мислиш?
Тя -Да, преди ти виждаше само боклук, а сега го няма.
От тук и извода:
Ти си изчистил всичко от вътре.
Сега е нужно да запълниш този празна мида.
Не я оставяй така.
И така, погледни добре, пред себе си.
Мило лице.
Какво интересно има в него?
Той - Нямам представа.
Тя -Погледни внимателно в очите.
Какво виждаш там?
Той -Доброта.
Тя - Вярно.Прелива даже.
Какво още? Гледай в очите!
Той Ами... Като, че ли стават.
Тя - Именно,те са красиви.
А какво още има в тях?
Той -Ами в тях има като че ли и нежност?
Тя-Да, разбира се, пълно е.
А любов?
Той -Да,пълно е там с любов.
Препълнено даже.
Тя - Тогава, трябва да я пуснеш на вън.
Обясни ми се в любов.
Той -Какво?
Тя - Обичаш ли ме?
Той - Да. В смисъл...изпитвам към теб определени чувства, но това е сигурно приятелство, което..
Тя - Обичаш ли ме или не?
Той - Аз те обикнах.От първата секунда.
Тя - Ето.Тогава, кажи го.
Той - Доста ми е трудно.
Тя- А знаеш ли защо?
Той -Не.
Тя -Защото не са ти казвали това, нали?
Трудно е да даваш любов, без да получаваш нищо в замяна.
Той -Да.
Тя - Аз те обичам, Андре.
Ето.Ти получи любов.
Сега можеш и на мен да дадеш малко.Твой ред е.
Той- Обичам те, Ангел – А, или както и да се казваш там.
Тя - Ти си прав. Повтори това, но без име.
Той - Обичам.
Тя - А сега , погледни себе си внимателно и кажи това.
Той - Не мога.
Тя - Можеш.
Погледни се.
Не ти стига усещането, че те обичат, че си нужен.Не виждаш ли, че заслужаваш грижа и внимание? По-смело! Не отказвай на израненото си тяло, което толкова дълго и безропотно те търпи.Кажи му, че то си има свой смисъл, свое място.Дай му това, което заслужава.
Той - Аз...
Те обичам, Андре.
Обичам.
P.S. А все пак, е приятно, когато от небесата ти теглят шут отзад, за да осъзнаеш, всичко онова, което не е съвсем наред.
И аз те обичам, Хуанджи...А ти? Обичаш ли се?
линк в Замунда:
Редактирано от vidiya на 06.10.12 17:01.
|