Важен е миналият опит, така е! Нямам намерение да го отричам или изоставям напълно, напротив - ще си се облегна него:)

А за другото - толкова отдавна се каня, но импулс ми се появи чак в края на миналата година. Очарована съм, очаровани сме:) И си мислим как само това му стига на човек. Не, че ще оставим другите неща, просто си даваме сметка за това. Останалите неща и пътища пак хубави, ама резултатите или на парче, или хич ги няма. И изведнъж виждаш, че някъде, някак, нещата се случват, ама наистина. И в какво е чара? В следното: няма фокус върху личност, върху абстрактен гуру; няма неясни ритуали, които си дръжен да приемеш, нито отвлечени медитации; няма шанс да се рееш в психичното до откат, мислейки си, че си постигнал просветление. Няма изискване за приемане на нещо, което не искаш да приемеш, нито ако нещо не ти допада, ти се казва, че не го приемаш, защото ти е неудобно за егото и пр. дивотии. Няма идеология, няма корист. Какво има? Само чиста практика. И то ефективна. Практика в тялото. А след това извеждане на енергията навън - даване. А това, което случва, разбира се, не е само в тялото.
Но не може да се опише.


Случи ли се туй, що чакаше?:)