Взимайки крила от се сетих за тази тема и се оказа, че наистинла е била преди 10 г… Без чувство на носталгия от рода на може все пак да видим какво все пак се е променило по темата след 10 гоини.
Тези, които сме писaли тогава, може да си направим равносметка/виждане в огледалото/рекапитулация и да допълним отговорите си. А тези, които са се включили по-късно в клуба, да заповядат, защото даже и само да четат, значи са оставили част от енергията си тук. А който е чел повече и писал, е оставил сигурно и по-голяма частица от себе си. А може би и клубът (пък и Ошо) да е оставил нещо в него.
===================
Навремето някой ме обвиняваха, че зададох въпроса без веднага да си кажа мнението. Сега ще балансирам нещата. Прочетох и ... влязох в медитативно състояние, в което съм бил когато съм го писъл. Даже изникнаха обстановката, където го писах и разни детайли...
Така че за Видия потвърждавам всичко от мнението си от онова време. Ще допълня, че забелях как нечий дълбок въпрос, провокиране, подбуждане и споделяне са ми помагали да родя нещо, което, ако го нямаше съответното партниране, сигурно никога не би се случило. Хм, това ме кара да се замисля какви ли още чудесни неща биха се случили, ако имаш до теб подходящи хора да те вдъхновяват...
Та, точно такива чудесни хора срещнах благодарение на клуба. Хем е жалко, хем е нормално, че болшинството от общувнето ни с тях е било извън клуба и тук, я има, я няма 1%. Даже като гледам живота си назад, хората, които най-много са ме обогатили, са били свързани с Ошо и сме се срещнали пряко или индиректно именно покрай него. Примерно, покрай физиката съм срещал сигурно също стотици хора и много от тях са били интересни, но разликата с тези покрай Ошо и влиянието върху мен е огромна.
На живо повечето хора никога не биха ти казали разни неща, както го правят във виртуалното пространство. От една страна има интересни споделяния, а от друга това са разни квалификации, отношения, епитети, представи и т.н. Всъщност, виртуалът има две особено полезни странни: хем човек се чувства свободен да се изразява, хем въображението му се разширява на базата на други изказвания. И за всеки търсещ себепознание човек, това е безценно и трудно намираемо в такова количество в реални ситуации, където да може да ПРИЕМАШ ВСИЧКО. Да приемаш целия спектър и да бъдеш усмихнат и центриран и в себе си. Чудесна тантра практика е да приемаш съвсем реално, че си най-слабият, най-грозният, най-глупавият, с най-малката пишка и т.н. И не да си мислиш "Абе някой ми го казва, ама той нищо не разбира и аз ще стискам зъби", а напротив да видиш, че между двете крайности на спектъра няма никаква разлика по същество и че ти си наистина всичко взето заедно. Даже и да не ти го казват всичкото, е хубаво, човек сам да си го продължи във всички посоки. Осъзнаването на това дава свободата от Аза .
И накрая една забавна страна. В ръководството съм на една международна организация по служебна линия и комуникирам с много хора от различни страни/континенти. И заедно със срещите на живо, има и много виртуално (и-мейл) комуникиране и забелязвах на няколко пъти, че пиша на събеседници със същия стил, с който пиша в ДИРа... Нерядко има объркани ситуации или пък се налага да се взимат решения, които може да не се харесат на някого, но пък са нужни. Или, да са прилагат евистични подходи в случаи, където се засягат различни финансови, национални, културни, лични и прочие интереси. В крайна сметка, общуването с Цялото е по най-различни начини... И не даден клуб или общност от хора са най-важното, а самите хора и тяхната осъзнатост за общия Кръговрат.
|