|
Приветствам, пред празното огледало, ветеранът Хуанджи.
Мисля, да си говоря с него, за безумни нощи, страстна любов, невероятен секс и за това, как да се отворим пред Бога, Цялото, или в женският му еквивалент, ВЕЛИКАТА.Надявам се, Хуанджи да приеме поканата.
Разбира се, че всеки минаващ от тук, може да се включи в този задушевен разговор.
И така, медитираме, в чистите си апартаменти - къщи-квартири (където няма нищо излишно, може би само ароматичните пръчки, да са станали два пъти повече, отколкото е нужно), отказваме се се от алкохол, месо, тютюн, всъщност, от какво още е прието да се откажем? Именно, от онова същото, от самия свой живот.Кой е казал, че е нужно да се отречеш от всичко телесно? Да не би да живеем в прозрачния свят на мислите и илюзиите, в някакво подобие на рай? Огледай се наоколо, вслушай се в усещанията си.Ние се състоим от плът и кръв, и тази плът и кръв си искат своето, дори да знаем хиляди начини, как да я умъртвим. Аз пък знам, 1001 начина, как да я възродя.
И с удоволствие, споделям, най-действеният начин да избегнеш страха пред смърта.За да престанеш да се страхуваш от смърта, трябва тотално да се отдадеш на секса.Всеки оргазъм, е репетиция за смърта, и едновременно, нов урок за настоящия живот, живот на пълни обороти.
Човек, който се страхува от любов и страст, едновременно се страхува и от смърта, но и живота му не го радва.
За да може, чрез секс, да преодолееш страха пред живота и смърта е недостатъчно, просто да се” изпълнява съпружеския дълг”, а е необходимо напълно потапяне в чувствата си, гмуркване от засилка, един в друг и изплуване, но вече на противоположния бряг на блаженството.Богополучената смелост на страста, противоположно на глупавата смелост на безумеца, позволява на човека, да изправи гърба си, да отхвърли от раменете си тежеста от ежедневната неувереност и тревога, и да получи от живота всичко, което му се полага, без остатък.
А някои се резвличат с духовност. Преусърдстват с всякакви си там духовни упражнения и започват да излизат навън.И ето, че се сещат, че никаква стая, никога не е имало.А през цялото време, докато им се е струвало, че тихо и мирно си живеят вътре живота си, в действителност са били на вън! Те са били отвън! Те винаги са били навън, плували са в безграничното пространство на съзнанието, но са се увлекли от това, което става вътре.Потънали в трагедиите на дребните си животи - и ето, че забравят за собствената си необятност.
…
И тогава тези хора, едни такива, духовни хора, започват да мислят, че стаята – е лоша, защото тя, разбира се, е ограничена.И решават, че да живееш, е лошо.А да получаваш удоволствие – е още по- лошо.Чукането? Ми и то в никакви врати не влиза.Ако след смърта стаята се сменя, какъв е смисъла да рипаш?
…
Да, болшинството е запецнало вътре, посветило е живота си на мнимоста, на изменчивото виждане, което рано или късно ще им натрие носа, и ето, че се крият зад опънати усмивки и жалка любов.Или пък, се измъкват на вън, веднъж и завинаги, искат да домидитират до пустотата и да се домолят до небесата - или до нещо си, което смятат за „добро” и „духовно”, - за да захвърлят тези страдащи неудолетворени тела, да се измъкнат и навеки да се успокоят, там – на вън.
…
Според мен, е много по-интересно, да бъдеш едновременно и отвътре и отвън. Ти как мислиш?
Ето, ние седим пред комповете си, дори не се докосваме един друг - отворени, като мъж и жена, живи с любов, открити като любов, даряващи любов. И това е секс , истински секс.Всеки миг, може да бъде пълен с живот, когато даряваш и приемаш любов, без да криеш нещо и отстраняваш.
А теб, Хуанджи, вълнува ли те още нещо , освен секса и смърта?
|
Пред Празното Огледало II - Хуанджи
