Хората дълбоко се страхуват от свободата, макар да говорят за нея. Но моят личен опит показва, че много малко хора искат свобода – защото те подсъзнателно знаят, че свободата ще им донесе много проблеми, с които не са готови да се срещнат.

Нормално е човек да се страхува от нещо непознато. "Свободата" за която публично се говори, е просто нечие желание как да се случват нещата, твърде субективно и изкуствено, за да е реална свобода.
За мен свободата е извън човека, един голям и, може би невъобразим, поток към който да се включим.
Що се отнася до проблемите, не мисля че има човек, който е готов да посрещне проблемите, които едно непознато нещо би му донесло. По-скоро може да има желанието, смелостта и дисциплината да посрещне непознатото, но няма как да е подготвен. Свободата се случва постоянно и се променя постоянно, няма как да се подготвим за постоянната промяна, освен да я изживеем.

По-добре е да си останат в уютния затвор. Там е по-топло.
По себе си и по други хора съм видял, че в момента, в който дадени практики проработят, неизменно се появява страхът. И се дърпаме и искаме да се върнем към познатия "затвор".

Малцина са онези, които искат да поемат на поклонение или да навлязат в дълбоката тишина на сърцето, или да поемат отговорността за любовта…
Честно, метафорите са романтични и лично за мен - тъпи. Опита ми е следния - заработят ли практиките, човек получава повече енергия на разположение. Може да случи да не знае какво да я прави, да я използва за старите си навици и да я пропилее и други подобни.
Не случайно свързват наличието на повече енергия с отстраненост и по-страстните натури се плашат, че няма място за его-любовта във всичките й проявления. Будистите прикриват тази студенина зад състрадание, тантристите и суфите за любов (към живота, бога) и т.н. Но студенината е там и е представлява утихване на страстите, безпристрастност. Няма място за първоначалните мотиви, поради които всеки тръгва по съответната духовна пътека - търсене на любов, да си повиси самочувствието като се промени (без да иска да се променя, а само да стане по-готин) и т.н.

Свободата е просто възможност да намерите дефиниция за себе си, истинска, автентична индивидуалност, и радостта да направите света около вас малко по-добър, малко по-красив…

Никой не може да промени света около себе си; можем да променим света, който създаваме в главите си, като променим себе си. Не искам дефиниции, имам прекалено много. Искам тотално изживяване, възможност за цялостно възприятие и знание отвъд думите. А много по-простичко казано, искам да бъда здрав, жизнен, да мога да поемам отговорност за действията си и със смелост да следвам теченията на Съдбата, независимо къде ще ме отведат.

___________

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите