До колкото знам, наказани са били всички - по презумция, та в последствие да няма нуждата от допълнителни наказания. На несъгласните с него и проявяващи магариите си, ги е пращал по живо по здраво - доста преди да се заеме с учителстването, е доказал достатъчно ясно и недвусмислено, че срещу него, няма да успееш в спора си. Нека ти цитирам част отговора му на едни провокативни въпроси - тъй като нали с цитати сме започнали темата, да не рече някой, че се отклонявам.

4-и и 5-и въпрос, но преди да се заема с тях, ще ви разкажа една притча; ще чуете притчата преди още да съм ви прочел въпросите.

Ето какво се случило веднъж в Тибет.
В Тибет имало едно малко село на хора на изкуството. В продължение на векове те развивали изкуството си. Изкуството им се състояло в усукване на метални жици в най-различни прекрасни форми: на хора, животни, богове и ангели. Те постигнали изключително голям напредък в това изкуство. В цял Тибет те били известни като "майсторите усуквачи". И постепенно те станали много богати, защото техните богове от усукани жици се продавали из цялата страна и дори започнали да се продават в Индия и Китай, и отвъд техните граници.

Селото станало много, много богато и заможно. А това е нещо, което се случва навсякъде: всеки път, когато едно общество, семейство или човек започне да живее в голямо охолство, се появява осъзнаването, че целият този успех е всъщност провал. Защото богатство има, но то не е премахнало бедността. Фактически само богатият човек, значи колко е беден. Бедният никога не е толкова беден, то не може да сравнява, той няма с какво да сравни своята бедност. Беднякът никога не изпада в безднадежност - той все се надява. Все някой ден той ще постигне щастие, богатство и успех. Но богаташът - този, който е успял - се проваля напълно, защото изведнъж изгубва всякаква надежда, сега вече няма надежда. Всичко, което е могло да се постигне, той го е постигнал - а всъщност нищо не е постигнато. Вътрешната бедност избухва за първи път в съзнанието..

Случило се в това село, че хората станали много заможни, много богати, техните изделия се продавали из цяла Азия. И малко по малко, те започнали да осъзнават, че целият този живот май е безсмислен - само да огъваш жици, разни метали и да носиш в къщи, все повече и повече пари. Но за какво - изглеждало, че в това няма никакъв смисъл. За това те решили да поканят един мъдрец, който живеел в планините, за да им каже тайната на живота. Защото всичко, което този живот би могъл да им даде, те вече го имали, но всичко изглеждало безсмислено.

Мъдрецът дошъл, но преди да каже и едно изречение, той знаел какво ще се случи. Но въпреки това, той им казал: "докато не умрете, няма да постигнете смисъла, за който питате, докато не загубите себе си, няма да спечелите себе си". Той говорил за себеотдаването, за липсата на его. Един човек станал и казал: "почакай това е невъзможно, аз съм, как мога да отдам моята съмност, кой ще я отдаде, това е невъзможно, ти говориш глупости". Друг човек се обадил: "ако аз загубя себе си, каква е гаранцията, че ще придобия своята същност, за която ти говориш". Трети заявил: " ти говориш просто глупости, ние те помолихме да дойдеш, да ни научиш на живот, а ти ни учиш на смърт, това което ни казваш се свежда до следното: трябва ли да се самоубием"

Мъдрецът се засмял и казал: " аз още от началото знаех какво ще се случи, защото познавам болеста ви. В продължение на векове, в продължение на цели поколения, вие сте усуквали жици и метални парчета, станали сте експерти по усукването. За това още от началото си знаех - каквото и да кажа, веднага ще го усучете.

Изглежда, че от това село един човек е дошъл тук. Сега ще ви прочета двата въпроса. Този човек е задал много въпроси, но няма нужда от тях - два са достатъчни, за да ви дадат представа за това как нещата могат да се усучат.
Първия от тях:
"Ти си ми дал своята любов. Сега искам да ме мразиш - ще можеш ли?"

Моята любов не е обраното на омразата, а е липсата на омраза - за това моля те, не ме предизвиквай, това аз не мога да направя, до тук ми свършват възможностите. За това казвам, че Бог не може да бъде всемогъщ, защото той не може да мрази, това е невъзможно.
Но какъв е смисълът? - аз съм тук, за да те уча на любов, а ти ме предизвикваш да те мразя. Усуквачи! И защо си дошъл? Какъв е смисълът от такива глупости? Но ти сигурно си мислиш в ума си, че въпросите, които ми задаваш, са много велики.

Втория въпрос:
"Смяташ ли, че няма да можеш да работиш в/у мен, ако аз не приема твоя саняс."

Ти дали си дошъл, за да откриеш своя потенциал, или си дошъл, за да търсиш моя? Дали ти си моят проблем или аз съм твоят проблем? Остави ме на мен самия - ти намери разрешение поне за себе си. А и ти не знаеш, какво питаш. Какво е саняс? Това е просто един жест, жест, който показва, че ти си възприемчив към мен, жест, който показва, че ме каниш в сърцето си, жест, който показва, че ако аз дойда ти няма да ме отхвърлиш, жест, който показва, че си готов да дойдеш с мен, да вървиш с мен, да ме следваш - това е един жест.
А ти ме питаш "смяташ ли, че няма да можеш да работиш в/у мен, ако аз не приема твоя саняс?" Попитай слънчевата светлина - ще можеш ли да дойдеш в моята къща, ако аз не отворя вратите си? Да бъдеш санясин, означава просто да отвориш вратите си за мен - аз не мога по никакъв начин да ти се наложа, това ще бъде насилие, това няма да бъде любов. Аз не мога да ти наложа никакви промени - това ще бъде насилие, а как може чрез насилие да се роди Бог?

Аз не съм насилствен, аз не съм махатма - ти си свикнал с махатмите, познаваш ги. Махатмите са насилници, които те преследват, гледат да те хванат, защото те трябва някак си да те променят - те са обзети от мисълта за твоята промяна. Но защо трябва да ме занимава твоята промяна? Това е нещо, което ти трябва да решиш, от теб зависи, дали ще я осъществиш или не.

Аз съм като река, която тече покрай теб - ако се чувстваш жаден ела. А ти предизвикваш реката: ако не се наведа, ако не свия дланите си в шепа, ще можеш ли да утолиш жаждата ми? ..... Но защо трябва да го правя? Жаждата си е твоя - кой съм аз, че да я утолявам? Ако решиш да останеш жаден, това си е твоя работа - аз ще благословя жаждата ти, остани си жаден. Ако си решил да си останеш пустиня, кой съм аз, че да те променям и защо? Пък и как ще е възможно да направя от теб градина, като си решил да останеш пустиня? Невъзможно е, защото ти си жив, ти си енергия, ти ще се съпротивляваш, ти ще се бориш и всичко, което аз направя, ти ще го разрушиш.

Саняс е просто един жест - един жест от твоя страна, сигнал, че си готов. Просто един сигнал от твоето сърце за това, че си гостоприемен. Аз мога да правя любов с теб, но не мога да те насиля - а ти молиш за изнасилване.
Каквото и да ви кажа, вие ще го усучете - не говоря тези неща за човека, който зададе този въпрос. Аз казвам тези неща, за онези, които не идват от въпросното село - те може и да разберат.

п.п. та, като цяло при Ошо, доколкото мога да си направя извод без да съм го виждал - или искаш да разбереш и участваш в шоуто, или искаш да усукваш и си обираш крушите, трети вариянт не знам да е имало.
п.п. 2 всъщност впечатлението ми е, че положението е такова при всички учители - доколкото съм чел дон Хуан е бил изключително слабо заинтересуван от компетентното мнение на Кастанеда, толкова слабо, че чак обидно, ама ..... какво да се прави, като не ти се занимава, не се занимавай.