:))) Аз пък си паднах по едно есе:


"Твоята Америка

Ти много бързо зарязваш учителите си и оставаш сам. Не защото не желаеш да те учат, нито защото не желаеш да се учиш, а просто обичаш да скиташ сам из света и сам да си откриваш тайните му. Знаеш добре, че Колумб е открил Америка, но ти настояваш сам да си я откриеш, защото усещаш, че не съществуването на Америка, а откриването й е онова, което има значение за теб. Ти обичаш този процес на дирене, на лутане, на заблуждаване, на улучване, на приближаване, на отгатване. И особено онзи първи момент на самото откриване. Както ловната страст на никой ловец не може да бъде утолена от лова на другите ловци, макар и по-добри, макар и по-опитни - така и твоите учители не могат да ти дадат ни стотна от преживяването на собственото дирене.

И после, твоята Америка е друга. Не е моята, не е Колумбовата, не е дори американската. Тя си е само твоя. Заради това твоите учители са безпомощни да ти я посочат. При най-добро желание те отпращат при своите Америки.

Като приемаш техните учения, ти винаги си съзнавал, че на всяко добре аргументирано "да" съответства еднакво добре аргументирано "не", че всеки е точно толкова прав, колкото и не е, че всеки принцип и всеки закон, природен или човешки, е толкова верен, колкото и неверен, че всъщност животът е живот, защото всичко съществува точно толкова, колкото и не съществува. И че щастието на вселената е в този океан на естествена относителност, която (връх на природното остроумие) е относителна сама към себе си.

Затова, ако за едного Америка е континент, за другиго може да е песен, за трети може да е блян, за четвърти може да е мъгла - зависи кой какво е открил.

И затова ти искаш всички разстояния да преминат през тебе, всички идеи и събития да бъдат усетени през твоите сетива, сам да преживееш перипетиите на цялото пътуване към откритието, да не знаеш къде си обвързан и с какво си задължен, за да бъдат обезсилени дори собствените ти познания, да бъдеш жив пленник на най-щастливата безотговорност, да си безплътно подвижен, да се прехвърляш от галактика на галактика, все едно дали тя е по-лоша, или е по-добра от предишната, стига да те води към твоята Америка. И дори умишленото ти невежество да се обърне срещу тебе и да те погуби, ще остане чудесното, че си пътувал към твоята Америка - истинска или измислена.

Защото Маркс е едно, Маркуз - друго, а ти - съвсем различно."


Георги Марков, Литературни есета. София, 1990

Вселената обича Скоростта!


Дълги приказки нито по темата, нито по клуба може да ги водите другаде. Така казва гОшо Марков.

Редактирано от Mиpo1 на 24.09.12 00:42.