Понеже може да ме разбереш погрешно, ще ти разкажа какво имам предвид.
Отхвърлянето и приемането са дуализъм. Над тях стои липсата на идентификация. Живееш в този свят и си вършиш задълженията, но не се идентифицираш с нищо. В момента в който се появи идентификацията се повявава дуалността - да приемаш или отхвърляш. От едното се появяват две, ин и ян...
То е като с кармите - за йогина не са нито бели, нито черни, но за останалите са три вида(бели, черни и смесени). Ако хванеш тънката мисла, докато няма идентификация, кармите са неутрални, в момента в който възникне идентификация, кармите става черни бели, добродетелни и лоши.
И сега някой може да подхване песента за - "най- убаво е липсата на идентификация", което би било поредното безмислено изречение. Защото само по себе си то нищо не значи и на никой не би му свършило работа. Умът е така устроен, че да се идентифицира, как тогава се говори за липса на идентификация? Много просто, умът се идентифицира и си остава идентифициран, но с Атман.
Сега вече някой може да каже как стават нещата - липса на идентификация, която се постига като се придържа умът в Атман. И пак нищо няма да се получи.... Защото тук вече се включва практиката и ти казват как да го направиш аджеба. При възникване на кое да е събитие, не се питаш дали ще го приемеш или не, а само - това Атман ли е? Тук се използва различаване(вивека) за да установиш, че не е. Но после е нужно безстрастие, за да останеш безпристрастен и да не позволиш идентификацията да се задейства автоматично.
И когато всичко това вече ти е ясно, можеш да започнеш с висшият метод....но пак няма да се получи. Защото това са само празни приказки и могат да добият стойност едва когато придобиеш достатъчно енергия и стабилност в медитацията. И тук постепенно вървим към началото на практиките...асана(или друго), пранаяма, дхарана, дхяна, бандхи, мудри, мантри и т.н. После ще се окаже, че без съблюдаването на морални принципи тези практики ще бъдат неефективни и най- накрая след като се разходихме от просветлението надолу , заставаме с лице към началото...там където ни е мястото.
|