Защото се уча от другите хора. Но за да науча нещо, трябва да го има това нещо т.е. съответствие между думи и възможности.
Като някой няма нещо, което смяташ, че ти е нужно, забрави го и толкова.
Човек или може да прави нещо, или не може. Средно положение няма
Мо, цялата същност на Дао е "и...и", а не "или...или...". Първото, обаче, не е средно положение, а показва относителността на нещата и процесите. Може да си мислиш, че знаеш математика и пак да сбъркаш в сметките.
Обиждането ти е някак на сърцето и все него поватярш, но то няма нищо общо с така нареченото можене. Избери си всичко, което ти хрумне и ми кажи, че не го мога. Не виждам нищо лошо макар, че е безсмислено. Избери си и каквото искаш и ми кажи, че го мога - в това също не виждам голям смисъл. Просто, моженето и неможенето взаимно се преливат.
вместо да организираш тайни срещи
Един път те питах вече какви са тези тайни срещи, които организирам и ти така и не ми отговори? Имаш предвид да те каня на всяка среща с трети лица? Или в контекста на клуба, искаш да идваш да правиш ДМ и други Ошо медитации?
ако се засечем на някой семинар, както на тоя, дето го организира Мариела, да не се правиш, че не ме познаваш
Познавам те, но когато се видя със стари познати, с които не съм се виждал от много години, естествено е да им обръщам на тях повече внимание. А с теб си пишем тук през няколко седмици. Надявам се, че не се сърдиш.
щото почна пак слушане, писане и четене да ги смесваш с практическите неща
Не разбирам какво сложно има да кажеш какво разбираш под "златния зародиш", който ти самия спомена. Но както прецениш.
Бъркаш физиката и някакви естетически критерии за физическа красота, на базата на които се получават предразсъдъци, с това, което имам предвид. А то е, че даоският път се свързва с дълголетие, младост и сила. Поправи ме ако греша.
Не говоря за никакви красоти и прочие, а ти казвам, че освен физическо тяло, в човек има и ДРУГИ същности. А за теб всичко опира САМО до тялото.
Дао няма нищо общо с дълголетие, младост и сила, защото това са относителни качества и ти сам им се заробваш така. Ако перефразирам Лао Дзъ, в момента, в който възприемаш нещо като сила, се появява и слабост. Когато сложиш печата младост някъде, се появява и старостта. И ти сам се бориш безсмислено с тези неща.
Да, като следствие на разни дао практики може да имаш повече здраве, сила и прочие. И това е чудесно, но просто не е най-важното. Приказката за белия кон, която би трябвало да виждаш реално всеки ден около теб, трябва да ти напомня, че на следващия ден може да си 2 м под земята млад, силен и дълголетен.
Как е възможно дао да е майка на всички неща и да е различно от тях?
Ти и майка ти едно и също ли сте? Ти и ръката ти едно и също ли сте?
"Евентуално да помогнат" имаш предвид "ако евентуално се практикуват"?
Познавам поне 1000 човека, които практикуват тай-чи, цигун и прочие. Това не значи ни най-малко, че тези хора се интересуват от Дао. Те правят просто разни упражения, които им харесват и това е чудесно.
Даоските практики съставляват Пътя, чрез който човек може да изпита Дао. Бих казал "повторно да се слее с Дао", обаче нещо не ти харесвал, защото било от някакви си книги. Ами клишетата затова са клишета, защото най-точно описват нещо и всеки ги използва.
Смешното ми беше изразът ти "каквото и да означава това". По-нагоре се смееше на някакви, че били книжни и теоретици, пък виждаш Белия кон до какво може да доведе.
Какъв е смисълът да се практикува Йога, ако утре те блъсне кола и умреш на пътя? Не е ли по-добре човек да се радва на живота?
- Утре може да те блъсне кола, а може и след 50 години, а до тогава най-малкото ще си здрав и ще се радваш на живота пълноценно. Болестите не допринасят за радостта от живота.
Явно за питащия, а може би и за отговарящия, йога не е радостта на живота, а някакво горчиво хапче. Поне аз правя тай-чи, даоски практики, Ошо медитаци и т.н., защото това ми харесва и защото е част от радостта на живота.
Ще резюмирам, това което разбрах до тук. Ти асоцириаш Дао с няколкото даоски практики, които правиш и на които главната им цел за теб е здраве и фитнес. Хубаво, уважвам мнението ти.
П.П. Не каза нищо за цел-практика-резултати, което беше подчертал дебело, но ако не е толкова важно, аз също не държа.
|