Като спомена село и изникват едновременно 3 различни представи:

1. Класическото българско село с животните, полската работа и най-вече с игрите на открито. До 14 г. годишна възраст 1/3 от времето (всичките ваканции и половината от останалите почивните дни) прекарвах там.

2. Вилните зони, които са нито риба, нито рак. Но пък човек може да ръчка на воля в 1-2 дка земя. Животни почти няма с изключение на пчелите, на които реши да се отдаде баща ми при пенсионирането си.

3. Западноевропейското село, където за добро или лошо по улиците никъде няма да видиш следи от животни (а такива има и там). Понеже комуникациите са нормални и повече от хората предпочита да живеят именно там.