Преди време чух следната история:
В купето на един влак пътували двама човека. Единия забелязал, че другият се държи по някакъв необичаен начин - за известно време се смеел тихичко сам, след това лицето му придобивало сериозно изражение и той правел натърпеливи жестове, преди отново да започне да се подсмихва. По някое време човекът не издържал и попитал:
- извинете, че ви питам господине, но какво е това, което толкова ви развеселява?
- вицове - отговорил веднага другия - аз си разказвам вицове.
- интересно - промърморил успокоен първият и отново попитал - но понякога ставате сериозен, защо така?
- това е, когато вицът вече съм го чувал.

Така си вървят нещата и при теб - това, което те попитах и не си разбрал е, ако сам си разказваш вицове как ще си кажеш нов виц, всички вицове си ги чувал преди, ти можеш само да си ги повтаряш, като трамвай си движиш се по фиксирани коловози, утъпкани пътища, все едно и също се повтаря ...... ето от това измъква медитацията, от механичния живот който живееш, а е механичен, защото нямаш съзнанието за това, което правиш.
Питам те нещо - ти почваш да ме определяш, питам те друго, ти пак сипеш некви тъпотии по мой адрес, толкова ли те бърка да отговориш поне един път.

Опитай се да измислиш нещо ново - ако не можеш, пробвай с медитация, все пак недей забравя, че всички значими научни открития, всички велики произведения на изкуството, са дошли от медитацията, а не от умствени напъни.

п.п. а ако толкова много мразиш, презираш и отричаш медитацията, да те питам тогава - що чиниш в този форум? ........ дано поне този път да отговориш, а не пак да навлизаш в мисловни уртикарии.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Exaybachay на 15.11.11 12:18.