Смисъла на темата е, че на това момиче някакъв набор от обстоятелства са й натъпкали вярата в главата и съответно с тази вяра, един куп проблеми - погледни само "какво е вярата за вас" ..... значи тя има вяра, но търси да я огледа в други вери, защото естествено с вярата върви съмнението до колко е вярна тази вяра, а ти сама каза "определен модел", но то има толкова много модели, че си е цяла катастрофа от възможности и избори на вяра т.е. какво може да бъде тя.
После "трябва ли да вярваме" - ето го и трябването, това е най-опасната дума в целия език, Трябва е хлъзгава риба, то прави хората лъжовни, всички страдат от него, но не винаги си го признават.
"Защо? Кога? " - първо тръгнах да й пиша, че много се скъпи на въпроси, нека сипе още "за какво, до кога, къде, колко" ....... но ще прозвучи твърде саркастично и не знам как ще го приеме.
Хубаво заключение направи Миро - хватката е да приеме за себе си, ако ще и на вяра, че щом й е удобно и й харесва, нека вярва, в това няма нищо лошо или погрешно, но нека си позволи и шанса, свободата, понякога да оставя вярата на мира ..... понякога си вярвай, понякога недей и много, много не се впрягай, защото вече си влязла яко с двата крака и от тука виждам едно притеснение и страх, какво ще се случи, ако вярва погрешно, ако вярата й е вяла, ако вярата й е глупава и т.н. ... а дори и на теб, ако успееш да махнеш всичко, какво толкова ще ти стане, ако махнеш накрая и вярата, повярвай ми нема да пукнеш, а току виж си открила нещо непознато за теб (пък било то и демон)
Или перифразирайки Миро с допълнение от мен - колкото по-голямо значение се придава на илюзията, толкова по-силно се привиква към нея .... не, че е лошо пак казвам, но ако ще от чисто любопитство понякога е интересно да се погледне какво е обвила, какво се крие зад тази илюзия.
|