Е това е предимството на живия учител – накрая (след 3 г) може и да се разочароваш от него. Но през следващите 2000 г., Христос е станал един добре полиран книжен учител, на когото като повярваш веднъж може да си го носиш до края (или поне до Страшния съд).

Това което казваш за усещанията ти след някои преживявания и евентуалното пречещо колебание е важно. „Съмнявай се докато не откриеш сам” няма нищо общо с това да се колебаеш. Всъщност, „колебанието” е съвсем различно качество от това да търсиш как стоят нещата. Човек може и да е вярващ и невярващ и пак да се колебае. Между впрочем, виждам как и в понятието „вяра” различните хора влагат различни смисли. Изрази „вярвам в себе си” или „вярвам, че ще свърша тази работа” не се отнасят за вярата, която дискутираме тук.

Но въпреки всичко след някое странно усещане съвсем обективно може да се зачудиш стабилно, да се породят съмнения... И това е в реда на нещата. Човек трябва да се научи как да борави с тях. Иначе другият (лесният) начин е патерицата на вярата „учителката/вуйчо/баба/библията/Пешо каза, че така стават нещата и няма какво да го мислим”.

Вярата, за която говорим е именно приемането на сляпо на „куп другите неща”... Може да изглежда позитивно в началото, но рано или късно ще ни се наложим да видим, че навън не е толкова топло или студено, колко сме вярвали (цитирам един съседен пост).