|
голямото болшинство от въпросните хора правят често точно ОБРАТНОТО на това, което казва Кастанеда в книгите си
aм тей кажи де - аз друго си помислих.
Като цяло те разбирам, че не попадаш на "кастанедци" (баси то баш като каста), които да са по-различни от въпросните ЕженаК и там .... то бати сериала, трябва да го чета няколко пъти.
Да си призная и аз не съм попадал на индивиди следващи индианските практики и да съм извлякъл полза, но още с първите ми постове из форума и после няколко пъти повторено, отбелязах, че не съм попадал и на ошовци, по-различни от описаните кастанедци ..... сега, че срещнах тука няколко човека е отделен въпрос и изключение.
При Кастанеда нещата са ...... ммммм с доста по особен характер. Сам отбелязваш, че Ошо се е обръщал към всички нас, дори към Стушо, но и сам знаеш, колко пъти дон Хуан е подчертавал, че това на което учи Кастанеда най-вероятно би довело до лудница един самобитен (без учител/ нагуал) практикуващ. Просто по начало дон Хуан не е застанал пред света, а пред конретни (не принципни) индивиди, докато Ошо се обръща към всички индивиди и измайсторява възможно най-универсални практики.
Сега относно подходите - казах, аз нямам опит и ..... какво изобщо да кажа за подходите. Нито съм пробвал различните билки на дон Хуан, нито съм обикалял из горите нощно време да търся сили, съюзници, същества от други светове, сънуванията и т.н.
Но има все пак нещичко - когато попаднах на книгите на КК, бях в много безизходно състояние ....... накратно не ми се живееше живота по начина, който ме бяха научили и знаех. Тези книги, поведението на дон Хуан, безграничноста в цялата история ме спомни за себето, за съзнанието - тогава за пръв път се срещнах с "идеята" за умиране приживе.
Вярно, че нищо не съм практикувал де факто, но и де факто точно неговите книги, ме предизвикаха да търся - да търся толкова упорито, че да попадна на Ошо и да намеря други по-приложими методи на неправене (като такъв разглеждам медитацията)
Всичко останало относно КК е само на интелектуално, разсъдъчно ниво при мен и мога да споделям само от тази позиция, а именно
Предполагам (не знам дали е така), че от "войнът никога не се съмнява" даваш констатация за вярата, но това е непълния смисъл на израза - войнът никога не се съмнява в смъртта. Решението, което взема война според мен е част от метода на дон Хуан, но не смисъла, целта и предназначението на решението, а самата увереност (вяра) с която се взема решението, па ако ще да те доведе до смърта и изобщо, всичко което прави, всичко което казва, постоянно подчертава, че е пред лицето на смъртта, най-вярната приятелка, единствения правилен съдник, да постъпваш обичайки смъртта .....
Но това не е конвенционалното възприемане на вяра - това е съвсем друг тип вяра от познатата предимно религиозна, макар с различен отзвук в европейския и източния свят.
И по принцип - погледа на индианеца е доста чужд за съвременния масов ум и да ти кажа, точно за това ми харесва много и съм го чел само един път.
Думите и смислите употребени от дон Хуан, имат много по неясен вид за нас. Дори, когато говорим за нирвана, просветление, буди, съзнание, медитации и прочие и прочие, самия ум е така обучен чрез традициите, училищата, времето, че все пак има някаква представа (без значение колко вярна или смътна е) прави своя интерпретация за това, което говори - малко или много ни е близко. Но когато дон Хуан говори, хвърля в абсолютно непозната територия, нещо за което (поне моя) ум не е чувал, не е предполагал дори и се озовава в ситуацията на новородено, просто не успява да интерпретира, анализа и разбирането се изгубват .... и за това все още не искам да повторя книгите, след време надявам се да мога да извлека полза от тях, но ако не друго то поне да запазя една стабилна доза шокова терапия.
Но разлика във вярата при дон Хуан и храброста при Ошо няма - и двамата говорят за едно и също .... наистина никаква разлика не виждам.
Съмнението - просто дума, но в смисъла на Ошо си го има и при дон Хуан и това е стъпването нащрек. При единия е ходене като през заледен поток, при другия се нарича страх и респект, и в двата случая е заключено, че всяка крачка може да ти е последната.
Прераждането - нали из цяла азия все това прераждане повтарят, докато дон Хуан ясно и недвусмислено отсича, че прераждане няма ...... което ми е по-неприятно да приема, но и възгледа за безкраен шанс не ми помага, дори напротив твърде много ме успокоява, като не в този живот, значи в другия ..... е не и за мен, каквото ще става, ще става Тук и Сега, две думи на които е наблягал и дон Хуан.
Не знам - аз кастанедците наистина ги избягвам, та си нямам напонятие като каква я вършат неговите последователи, но там имаш директна среща със сили, среща която може да се нарече сблъсък ..... мисълта ми е, че не знам как се оправят, но при дон Хуан си постоянно на ръба на смърта, нон стоп, изостреноста на вниманието е във пъти повече отколкото при азиатските методи и то не заради друго, а защото наистина а си сгафил, а си гушнал букета.
Прикривачеството - е то по нетЯ големо умение да се прикриваш. От познатите ми из книгите имена, най-ярък пример за прикривачество според мен е Лао Дзъ ..... ма много па го тача тоа човек ей. Да се прикриеш, не означава да се правиш на интересен и потаен - вярно е, че детските игри са пак прикривачество, но то е за невръстни, първите стъпки както се казва. Мошенничеството и хитроста не са прикривачество, но прикривача е мошеМник и хитрец от най-висок калибър - да се прикриваш означава да се не потиш за лудо, да не изразходваш гориво напразно и да постъпваш според дадения момент и обстоятелства ... поне така го разбирам аз, един вид отърсване на принципноста, съвеста и събуждане на интуицията, непреднамереното действие.
п.п. инак темата, а и уви не само тази е едно джавкане тип всички срещу миро - радвам се (казвам го за втори път), че съм попаднал в този по-безлюден момент на форума. Сам виждаш как и ошовците и кастанедците, явно основен метод и практика им е споренето - понякога докато чета се чудя дори за какво се спори, чак тематиката на спора ми се губи ..... ма нейсе, аз съм изостанал, може на останалите да е помогало.
п.п. 2 не знам какво си извлякъл от КК, но аз лично по моя скромен опит винаги съм съветвал, когато е ставало дума, да стоят надалеч - пак казвам, не знам какво практикуват кастанедците, но шанса да са наясно с какво се захващат съм забелязал, че е близо до нулата.
Редактирано от Exaybachay на 05.11.11 20:58.
|
Re: Разлики между Ошо и КК подходите [re: Mиpo1]
