|
Всяка религия (поне от тези които познавам) е пълна с НЕта и по тази начин се отграничава от останалите. Всъщност, ако се вгледаш внимателно, всичките религии са секти, защото колкото и да уважват другите религии, те НЕ ги приемат цялостно. Един истински вярващ и примерен християнин не приема Буда или Мохамед като Христос. Всъщност, ако го приема така, той просто няма да е християнин.
Нека да оставим настрана Бог, Рай и разни други такива неща, които са написани от някого си в някви книжки. Няма по-безплоден и „загуби времето” подход от това да се опитваме да интерпретираме какво бил направил някакъв имагинерен господин Господ. Дали той бил изгонил някого или него са го били изгонили... Всъщност другата характерна черта на разните религии е, че се се базират на някакви книги. Животът и светът са пред тях, а те все гледат кой какво бил казал. И от там идват естествено многото не-та.
Като ти говоря за християнство, аз нямам предвид Христос, даже нямам предвид папите и свещениците, а реалните хора около мен, с които съм общувал и които се идетифицират като християни и следват някакви християнски подходи. Даже е неточно да се говори за християни, защото те самите се делят на православни, евангелисти, католици, протестанти свидетели на незнам си какво си... И мога да те уверя, че тези хора са изпълнение с не-та, предразсъдаци, догми и половинчато приемане. Казваш „В коя религия Бог порицава, съди, обвинява и изобщо те кара да правиш каквото и да е било?”. Честно казано мен малко ме интересува какво порицава този Бог, но по-съществното е, че хората следващи го определено порицават, съдят, обвиняват...
Казваш „къде в самите учения на религиите си задължен изобщо дори да се занимаваш с религия”. Ами религиозните учения са точно това, което виждаш около теб заедно с всичките папи, свещеници, нехранимайковци, библии, и канони. Несериозно е да вземеш няколко приказки на някакъв човек отпреди 20 века, които са разбрани и записани порядъчно оскъдно и частично 100 г по-късно и да наречеш това учение. Но да приемем, че това е „истинското” учение за теб и примерно, че „Бог е Любов” според него, което може да бъде цялостно приемане. Ако е така, все пак първо трябва да срещнеш Бог за да видиш дали наистина е така... Няма нещо по-трудно от това, защото никъде никой не го е дефинирал ясно що за птица е този бог. Всъщност, никой не го дефинира, защото това улеснява нещата и може да отъждествиш Бог с каквото си искаш. Но, хубаво, срещнал си го накрая някъде и се оказва, че наистина е Любов (за да не усложнявам още нещата няма да питам за дефиниция и на тази дума ). Е, хубаво оказва се, че Бог бил Любов, но защо за Бога това трябва да ме прави християнин, а не будист, мюслманин или просто обикновен човек??
За теб молитвата е най-голямо ДА, извинявай обаче, но на мен молитвата ми прилича повече на „не”. Самият факт да се молиш за нещо и на някого е вече разделение! Ти се молиш на някого друг... Хм, не сте едно! Уж бил всесилен този на когото се молиш, а се оказва, че не знае какво има в една обикновенна човешка глава. Аз не претендирам да съм Бог, но мога да се досетя без да ми е нужно някой да ми се моли. Молиш му се, молиш му се, но то ВСЕ не става... Но това е само увода, за мен върхът на разделението е да ИСКАШ нещо от Бога „Господи дай ми сила, радост, любов... Направи ме това или онова...”. Господ седи някъде горе и води записки... Със сигурност не е компютъризиран, защото изпълненето на човешките моливти яко се е забатачило . Ако премахнеш всяквви гласни и негласни думи и вербалност и остане само слушане, току виж молитвата стане медитация. Но това го няма в християнството.
Понеже съм общувал много и с будисти и там положението е принципно същото, макар и от друга гледна точка. Дебелите книги и „истинното им предаване” стават по-важни от живота. Будистите може да са много толерантни за разни външни неща, усъмни се обаче в правилността на прахолясалите будистки текстове и ще видиш будистки вулкан. Ето един малък пример:
|
разделението при религиите [re: Exaybachay]
()
