|
Киното, като всяко друго изкуство е отражение на заобикалящия свят. Но магията на киното не е в огледалния образ - повечето филми възникват от обусловеностите на съвремието и уви не успяват да излезят от тривиалноста на модата. Войните, любовта, религията, господството, философията, киното е уникално, защото може да съчетае в себе си всички останали изкуства, всички науки, учения и исторически моменти на човечеството, но не е това магията на киното, това е банално - имаме или скоро сме преживели война, давай филми за война, има сексуална революция давай филми по тази тематика, ето вече няколко години на мода е да се екранизирват най-различни древно европейски митове, истории и т.н. Всичко това е боклук, това е за продан и е с комерсиална цел, да задоволиш глада на човека живящ отъждествявайки се с настоящите шумотевици.
Доста силно изкуство и за съжаление пропадайки с главоломен устрем към нищетата на невежата, който дали ще гледа Изаура или Матрицата, важното е да убие време, да погледа ефекти и УЖ отразяването на реалноста. Силата му иде от достъпноста - от всички сетива, човек е най-подвластен на очите, с тях най-лесно се усвоява. Една картина е пак изкуство на тези сетива, но статичноста й, я прави по-трудно смилаема, окото вижда и това е, няма движение, няма какво да види повече т.е. иска се и въображение, а друго си е да има за какво да се хваща пак и пак. Не напразно повечето медитации, от това което съм чел, започват със затворени или полуотворени очи - ние се прихващаме за мислите, а окото за движещите се обекти и за това, киното е приятно, забавно и модата в момента, да има ефекти, колкото се може, повече неща за окото.
Но не и не, не е в това магията на киното, не е тука разковничето. Секрета, който прави един филм силен е да има разглеждане извън рамките на -измите, съвремието, модата - фундаменталните въпроси, сътворяването от само себе си, критичноста към всички възможни отговори, неопределеноста, уляването на мига, пустотата в човека, това е магията на киното, неписания разказ зад параванния сюжет.
Всички сме чували за Шекспировата мисъл, че животът е сцена, а всички ние сме актьори и хорат ахват, и като питам за какво, масовия отговор, че наистина е така, всички сме актьори, всички играем, а светът е сцена, колко велико. Да, ама не - гения на Шекспир винаги е бил зад красноречивия му изказ, дори не се вижда, колко праволинейно го е написал човека. Това е критика от страна на Шекспир, а не похвала, че именно всички играем и до толкова играем, до толкова сме запленени, че ние дори играем себе си, няма никой в публиката, ние сме актьорите, къде е трезвоста, къде съм АЗ, играя там, играя в еди кой си момент на сценария, играя хиляди лица, персонажи, емоции и какво ли още не, а моето лице, моята персона, моята емоция, кога ще я изживея, кога ще престана с този скапан театър на живеене.
Киното е същото - дори забелязвам, как по документални филми или репортажи, или в научно специализираните канали, като дискавъри и нешенъл, хората играят това, което им е показано по телевизора. Дори негрите играят, образа на негри от екшън филм, с малоумните им акценти, маймунските гримаси, но във филма участват талантливи (и не чак до там, но все пак учили за това) актьори, те просто играят, за да си вземат парите (примерно), но те не са това, което виждаме на екрана ... така но зрителя, много му харесва даден образ и като гладно куче подир миризмата на печено на скара, почва да го преследва в ума си.
Аз лично много ме е яд, че киното - това е забележка, чута от Рангел Вълчанов, че за киното вече не можем да говорим, като за изкуство, вече навсякъде се говори за киноиндустрия ........ тъжно и жалко. Изкуство и индустрия, се получава същото като религия + държавно управление - всичко прекрасно се унищожава, в името на алчноста.
Моя личен опит с киното идва от баща ми - като тетрален режисьор, има по-ясен поглед в/у киното и аз прихванах от него. Трудно ще се сетя, кои са първите филми, от които насетне почнах да изграждам вкус и съответно остра критика, но горе-долу това са първите заглавия пред, които останах шашнат.
"Аризонска мечта" на Кустурица - това ми е топ 10 филмите. Не знам какво няма в този филм, че да го спомена - пустинята дори имаше активна роля. Адски силен, адски луд, адски объркващ, адската красота, всичкото пропадане на човешките фикции.
"Апокалипсис сега" - това мисля, че малко по-късно съм го гледал, защото си спомням, че след този филм захвърлих всичките ми националистични, рецидивистични, скинарски и прочие възгледи, за които се бях хванал ма яката.
"Убийци по рождение" - чак се зачудих, защо ли не хвана и аз пушкалото, и всеки който ми се пречка да си го отнася.
"Доорс" - другия филм на Стоун, който .... хм отвори светогледа ми към музиката. (а и поезията)
"Мера според мера", "Краят на песента" , "Време разделно" - не просто Български филми, това са филми за историята.
"Девет седмици и половина" - тука бащата трябваше да ме води на кинг-конг, но влязохме по погрешка в другата зала. Гледах го още с не съвсем ясното знание, като как се правят децата, но пишката ми знаеше явно преди мен. Филма е много добър, не знам дали не се увредих нещо с това, че в ранна възраст гледах непозволен филм, но от тогава насетне, жените са ми в, под, над, сред, пред и каквито други посоки има на съзнанието. За мен това е ненадминат филм в жанра.
Има и още, но не мога да се сетя в момента. В по-късните ми години, вече бях върл разбирач на кино и никой от наборите не давах да ми стъпи на малкия пръст. Притесни ме, това че дори сам пред себе си, допусках вероятноста за снобарщина от моя страна. Но има един режисьор, който никой от баща ми и от колегите не одобряваше, и аз така и не му обръщах внимание. Е тука жена ми трясна колко съм кух и колко съм изпуснал - още с първия негов филм, разбрах, че моя вкус за кино всъщност не е определен от никой, не се съобразява нито с мнението на баща ми, нито с наградите, с абсолютно никой, градях си изцяло мое предпочитание, което сам пред мене бе показателно, че не снобея.
Говоря за Тарковски, видях че е споменат веднъж в темата - е аз лично Соларис дори ме дразни, но Зеркало и Сталкер, са ..... хм ... как да кажа, след тези два филма, за мен киното бе свършило, не вярвах, че може да се направи нещо толкова безупречно. Това са два филма, извън всякакви класации и категории, няма и една малка поне забележчица, която да отправя, какъв е този човек, какъв е този ум, не знам, но това са неземни филми.
Но все пак преди тях, бях изгледал доста заглавия.
"Съдбата на човека" на Бондарчук - така и не съм гледал друг на филма на този режисьор, но според мен това е задължително заглавие.
"Иди и виж" - от никой друг филм, не съм бил толкова потресен. И естествено, направения по същото време от съпругата на Климов.
"Восхождение" - Шепитко мисля, че е единствената жена, чиито филми харесвам ... и то много.
"Додескаден" - един от най-трудните филми, така и си остана малко чужд за мен, но ето любимия ми филм на Куросава, а същевременно не знам защо най-непризнатия му.
"Изгубената магистрала" - чак ми бе станал култов филм, а за Fire Walk with Me дори не желая да говоря, това е превъзходен филм, страхотно постижение.
"Декалог" на Кешловски - някои от "сериите" чак ме накараха да изтръпна, на това му викам отражение на реалност.
"Портокал с часовников механизъм " - чак се зарадвах, че се намирам на дивана у дома.
"Tideland" - Гилиъм нещо не ми допада, но ето пак най-непризнатия му филм, на мен пък ми влезе под кожата.
"8 1/2" - Фелини и по принцип италианското кино така и не ме привлече, твърде глезено и превзето ми стои, но конкретно осем и половина, е лудница по всички параграфи.
Сссссссссс не знам, много филми съм гледал, по принцип руското кино за мен е най-силно - по-скоро съветското, не само от русия. Нека спомена и още един филм, който поне на мен ми скри шапката и ме остави без мисли, без реакция, като свърши.
Много ме е яд, че така и не мога да намеря друг филм на Тенгиз Абуладзе, но Покаяние ..... а е не искам да говоря, това се гледа.
Та малко да се надуя като пуяк, в масовия случай като разгледах темата, не мисля, че тези филми ще ви допаднат, а и изобщо тези режисьори, защото имат не само по един добър филм, те са историята на киното, те са го създали дори .... естествено не са само изброените.
И в 21 век се оказах пред празен екран, няма какво да се гледа и това е. Докато не попаднах на азиатското кино. Видях, че сте споменали Ги Док и наистина шашна ме този човек. Ето това е извънрамкото кино, никаква Азия няма тука, това е световно кино, общочовешки теми се разглеждат, по възможно най-екзистенциалния начин - и разбира се Дихание, пак най-непризнатия му филм, аз го имам за едва ли не, най-силния филм от Азия.
Но ето и малко по-съвременни заглавия, предимно от Азия:
"No mercy for the rude"
"I'm А Cyborg, But That's OK"
"Season of Good Rain"
"A Moment To Remember "
"Come rain, come shain"
"Achilles.And.The.Tortoise"
"Dolls"
"Why.Did.You.Come.to.My.House"
"Царь"
"Крадец"
....... ай стига
п.п. трудно мога да кажа, кой към кое учение/ религия причислявам, но будизъм и Дихание, няма как да се съглася. Точно дихание е шедьовър, това е от най-тежката категория филми, които не влизат в никакви изми ... за него ми иде да тръсна цял пост.
Редактирано от Exaybachay на 10.09.11 00:22.
|
Re: Кoи филми харесвате? [re: 3gpacmu]
