|
Въй това право, което ми даваш с тоалетната е въз опасно, защото съм баят задръстен и ако взема да цапам много предупреждавай о време - та на драго сърце ще се възползвам от предложението.
По ред - не е само според теб, в спор истина не се ражда, защото основата на спора е да "отстояваш", в която дума влагам почти противоположен смисъл от "защитаваш", та истината не се отстоява, а се преоткрива - нещо като невярването на Айнщайн за собствените си открития.
А за Карлитко - о боже, та аз не го тача ич даже, през цялото време като четях книгите му, в негово лице виждах себе си, а предпочитам да се имам за по-особен човек, та малко ми нагарча като разбирам колко съм забутан и азе.
Индианците там са стихията, която ме изумява, но тука да вметна една лека подробност за себе си. Един път с едно момиче обсъждахме именно тази пристрастеност, която забелязвам на хората било то към Ошо или дон Хуан или Исус и т.н. Не е трудно да се види, че всеки следва някакъв архетип, отъждествяването и преследването на даден модел, но тази характеристика аз я хванах малко по-отдавна при мен - и много се зарадвах на думите на Ошо, че човек не трябва да бъде Исус два пъти (аз лично си добавих, че дори един път не трябва да бъде), а да бъде себе си още от самото начало.
Изследователския дух според мен, е именно това пренебрегване на суеверната вяра и същевременно запазване на респекта към чуждото постижение - да си откривател, а не последовател, в това виждам аз магията на пътешествието.
Имал съм ги, дори допускам (а и подозирам едни определени модели на поведение, които проявявам от къде идат), че дори в момента имам дълбоко скрити архетипове, но гледам да ги съзра, а от там вече става малко по-ясно.
Благодарско, че се прояви това разбиране (от всички) към поста в темата за благодарноста към Ошо - защото там има една пречка при мен, че май твърде рано се запознах със смърта и тази угнетеност на съзнанието и възприятията тегне все още над мене. А наистина от Ошо не малко ми олекна.
За учителите не знам, а по-скоро подозирам какво намекваш - обаче чак сега обърнах внимание, на различните заглавия над постовете ти (и на другите). Да речем, че за сега няма да те питам какво имаш в предвид под "учителя" и последвалото допълнение към него "Дао" , ала наистина ми е любопитно
Инак Дао го свързвам с Лао Дзъ, защото просто нищо друго не съм чел и не съм търсил във връзка с Дао, а не че Лао е най-великия т.е. от чисто незнание, което надявам се в скоро време да се промени - и по дяволите, и тази книга не мога да намеря сега, масово (по мое виждане) ценното из книгоиздаването не може да се намери, все съм закъснял .... баси. Но определено ще следя от късо дали ще изпадне този превод, че в момента не знам дали споменах имам 4-и превода по Лао и разлики има, при това на места доста съществени. (те ми споделиха едни познати занимаващи се с далекоизточните Азиатски култури, че специално старите писания наистина се превеждат по-особенно и не лесно)
20 г. Тай чи - е, че ти значи си почнал изучаването му още през тоталитарно, в България ли живееш, поне не съм чувал по комунистическо да е имало учители по тай чи ...... да нямаш някаква връзка с по-специалните части, като баретите, от къде по онова време си намерил кой да те учи? (естествено, ако не е тайна)
Не знам до колко съм отърсен за свободно изразяване, малко или много съм спиран и тъпкан из всякакви социуми, все не съм вписващ се в условията, но дори да приема, че тази спирка вече не ми пречи, то относно блокираните емоции далеч не мисля така. Най-малкото точно от ориентира, че в мен ич даже не е тихо и усмихнато, дори навремето едно гадже на близък приятел ми викаше монаха и защо - защото отвън макар да съм изглеждал непоклатим, то вътре в мен горяло огън ..... това за пред жените винаги съм бил адски прозрачен, как ги разбират тези неща не знам, ала все ще се случи да ме целнат баш там където и аз не се знам. Но наистина изобщо не ми е тихо, яд ме е на толкова неща, дори на себе си ме е яд толкова, че понякога наистина ...... ми писва.
До тук бе отговор, а сега със смелото даване
Сакам да споделА от къде иде интереса ми към тантра - това е прекрасно в същината си учение за мен и от раз ме грабна, но оставам с впечатлението, че съм доооооста далеч от реалноста за какво иде реч в тантра.
Първия сериозен тласък, оказал и оказващ все още въздействие по пътя на духовноста при мен се случи от жена.
Споменах, че при мен запознанството ми с религиите бе доста отдавна. И това наистина е така, още преди да се науча да чета и пиша т.е. преди да почна школото. Рода ми по бащина линия е доста религиозен и естествено аз, като наследник бях ПРИНУДЕН да ходя на църква. Имаше разни учения в определени дни за децата и по роднинската линия аз ги посещавах. Е знаете то деца, какво ли съм разбирал тогава, правех в обща сметка каквото ми кажат и каквото правят другите деца около мене - разни песни, молитви и т.н.
Но за разлика от другите деца, при мен историята бе доста по шашава. В родата ми имам много брадовчетки, ама баш много - някои от възрастните имат само дъщери. Та естествено аз ходех на църква с тях, но нали знаете колко мистериозна е женската природа, поради каква причина не мога да изтъкна, но редовно ме караха да сядам в църквата при тях - нали като деца на една страна момчетиите, на друга момичетата. И аз ща не ща - повечето ми брадовчетки са все по-големи от мене, та слушах си каките, а не поверията ..... пък и къде ще ида, знаете ли като ми се разсърдят после как гадно се чувствах.
Е отчето, съблюдаваше да не се допускат такива изстъпления, ама то деца бре, дете не можеш контролира - ако се случеше да не съм при момичетата, често скришом зад гърба му се промъквах. Знаете детската любов е доста непримирима и буйна, та можете да се досетите, че и често брачетките сядаха при момчетата или се промъкваха по същия начин. Какво точно сме целили и правили трудно мога да си обясна и спомня, но закачки разни детски неопределени.
Обаче като цяло така и не ми харесваше тази църква - с миризмата на тамян, сумрака, големия купол, дори бе студено едно такова, усещането за дъртост и смърт, бе все неприятни неща, които дали за късмет или не, си споделяхме с брачедките като по-близки. Но и трябва да спомена, че към отчето си имахме уважение - наистина бе искрен човек, добър такъв, хрисим, благ, а не превзет, имаше любопитство в очите му, а не строгост, дори след години допусках, че той виждаше как се смесваме момчета и момичета. Та имахме си почит към него, никое от децата не му се цупеше или сърдеше, или да бе неприятен на някого, казано с една дума харесвахме го.
Но явно моят капризен и неподвластен характер, се бе проявил още в тази ранна детска възраст - така и не успяха да ме склонят да му стана служител. В смисъл някои от децата се включваха в проповедите, литургиите и прочие разни там неща/ процеси не знам как да ги кажа точно, които се правят в църквата - но това говоря за официално участие т.е. с едни бели дрехи специални, носят разни кръстове, книги, причастия и т.н.
Но за мен това бе безумие и си го спомням много добре - самата идея, че ще се изтъпанча пред всички (да добавя, че това се случваше не само на уроците, а дори при официалните посещения на църква от всички възрасти) и да му нося каквото там трябва, за мен бе някаква много нелепа, караща ме да се чувствам неудобно и неприятно занимавка .... най-малкото още тогава виждах колко за изкукали разни хора и дори ме плашеха.
Та това не остана скрито за никой от родата - диване и хаймана, дай ми да лудея, а не да слугувам, нещо което на повечето възрастни тела из родата не им се нравеше ..... та дори забележки отнасях.
Обаче един ден се случи една уникална за мен ситуация, нещо което ме бе поразило из основи и съм го приел като първия тласък към истинската религия, онова което е скрито зад всички официалности.
В родата ми имаше една жена, която не ми бе кръвчица, а същевременно по м/у си знаехме, че тя беше отявлено най-дълбоко вярващата сред всички, християнството бе до такава степен пропито в нея, че дори не ти трябва да си информиран предварително за тази й особенност, за да я усетиш ....... излъчване някакво от само себе си.
Не помня дали е имало момент, от който насетне да съм я обикнал т.е. аз си просто си я обичах, просто не е имало преди или поне не помня такъв етап. Това говоря не за сексуалния порив, който се появява в хората от еди коя си възраст, говоря за детската привързаност, искренната радост и забавление към даден човек ...... някак си се чувствах щастлив покрай нея, начин коренно различен от всичките ми други чувства.
Та във въпросния ден, ни пратиха пак с брачедката (керка на тази жена ... не искам да й викам леля, защото лели имам много, а тя бе женствена, не леля или просто роднина, тя бе нещо много повече от това, така я възприемах и за това условно я наричам жена) да ходим за нещо си на църквата - естествено както всеки път ние нацупени и сърдити, недоволни, че ни прекъсват там в каквато и игра, да сме се увлекли ..... наистина с крайна неприязън ходехме на църква.
И тъкмо излязохме на улицата, когато Тя ни извика - обърнахме се, забелязах веднага, че се оглежда някак предпазливо и се върнахме при нея. И така скришом даде на брачедката, като по-голяма от мене, пари и ни рече да отидем да й вземем пица - в града имаше две пицарии, но едната бе чак в другия край на града и тя поиска от нея . Парите бяха много и ни рече, да си купим и за нас каквото искаме.
Аз наистина бях изумен и не вярвах какво се случва - казвам ви това бе наистина ..... не знам дали съм успял да предам, какво огромно значение имаше за родата да ходим на църква и колко всъщност бе религиозна тази жена, но наистина това бе ...... като да ти позволят да счупиш всички чаши от секцията, да стреляш с прашка, да се биеш с приятелите, да скачаш в локвите и прочие все забрани.
Е не ни трябваше много, грабнахме парите и хукнахме през глава - ходихме на сладкарница, ядохме пици, пихме коли, бонбони и какво ли още не, и през цялото време се чувствахме истински блаженни, че в тези мигове другите деца мрънчуят молитви, а ние дивеем на свобода и правим каквото си искаме.
Най-странното ни бе, че чак като се прибрахме у дома - брачедката като по-опитна, познаваше часовника и прецени кога точно да се върнем, та чак като се прибрахме се сетихме, че трябваше да купим пица, нали това ни бе поръчала, а ние профукахме всичките пари баш до последната стотинка. Директно при нея с признанието, че забравихме и тя ни рече - "аз не ви пратих за пица, не се притеснявайте на мен изобщо не ми се яде пица, но на никого не казвайте нашата тайна" и допълни "това няма значение, изхарчихте ли всички пари" след потвърждение от наша страна само каза "браво" разроши ни косите и (сега като се замисля, като благословия) .... и това е.
Но божееееееее имахме си тайна, това ...... ТАЙНА, нещо което никой друг от родата не знаеше и бе в противоречие с всичките им настоятелства и изисквания към нас, при това точно от Нея.
Е вече имах толкова много смелост от този жест, който изобщо не можех да си обясна, но го възприех като някакъв дар, че нямаше как - след някоя и друга година се отрекох от църквата, и заплюх цялото християнство .,..... ма това пред всички, пред цялата рода и им забраних упреците, и настояванията да ходя на църква.
В течение на живота и времето, жените винаги са оказвали по-силно и различно влияние в/у мен - не само от мъжка гледна точка, не само заради секса, това е едно на ръка.
И жените са ми били основа в разсъжденията и разбирането на религиите, ненавиждам мъжкия шовинизъм, който се шири сред тях - както забелязвате, видимо дори в изказването ми за Сидхарта. Така да се каже, винаги съм възприемал жените като крайъгълен камък във ......... във всичко, без изключение, няма ли женственост, присъствие на женската чувственост и мистерия, значи има нещо яко гнило (и може би за това някак си хомосексуалистите никак не ми се нравят)
Та така - бях чувал откъслеци/ слухове неясни относно тантра, но когато попаднах на беседата на Ошо в/у песента на Сараха, просто попаднах в плен, хиляди мълнии и проклетии има жена, сефте попаднах на учение/ религия със ярко изразено женско присъствие и сам си сложих белезниците да разбера за какво иде реч, но не желая да чета нищо за тантра или поне не преди да съм изчел всичко, което Ошо е споделил.
п.п. това е доста личен разказ от живота ми, който дори не съм споменавал на никого (само няколко много близки човека) - в случая го разказвам не, за да се изтъкна или изповядам, а да споделя от къде дойде интереса ми към тантра, та именно от влиянето, което ми оказа Тя преди толкова много години с тази странна и силна постъпка. Толкова огромно влияние, че доста от момичетата, в които съм се влюбвал и съм имал връзки с тях се чудеха на някои мои особенности в отношенията ни, а от мъжка страна, често съм бил смятан с обратни наклонности, а вярвате ли или не това внася страх и смут сред хората около теб, та да си хахо понякога е необходимо.
п.п. 2 и не мога да си обясна, толкова народ явно чете Лао Дзъ и Ошо, а ..... или аз не мога да ги разпозная по постъпките им т.е. съм по-сляп и от слепеца или ги възприемат като латиносериал, та всичко минава и заминава покрай ушите им. (както и да е)
..............................
не мога да се начудя на себе си - в този форум преоткривам колко много мога да бръщолевя, пробвал съм да пиша с химикал на хартия нъцки, като взема да говоря пак нъцки, а като пиша тука директно в сърцето на любопитството пиша като откачен .... баго
Редактирано от Exaybachay на 05.09.11 16:16.
|
Re: Учителя, Дао... [re: Mиpo1]
