Не мога да повярвам, каква въртележка се разгърна в годините, а то, за да стигна до теб и Изида... Толкова е било просто, ама човек трябва понякога да се пусне, да се научи да не се съпротивлява на непознатото, макар че понякога то изглежда толкова страшно...

Не знам, просто не знам какво да ти кажа, но много се радвам, че се появи, сериозно.

Всъщност, може би има нещо. Може би, аз срещнах теб, за да ми покажеш Изида. А ти мен - за да ти кажа, че стигнах до нея от транспространствени сливания и ако правилно те усещам, това е нещо, от което можеш да извлечеш много.

Така всичко прави смисъл и осмицата между нас се завърта, за баланс. Ако не е това, то времето ще се погрижи, вярвам.

Много силно ми дойде, наистина. Благодаря ти!

Трябва ми тишина, отивам :)
Между другото, казват ми на галено Изи, каква ирония, нали :)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите