Кали е активната енергия и под формата на кундалини е унищожителката на егото, но не в смисъла на вътрешен диалог, а като съвсем реални събития, които не можеш да предотвратиш
Да, сещам се за какво говориш... щот не е, като да нямам спомен.
Тези диалози за които говориш от типа, хем ме боли, хем ме сърби, са успокоения за ума и не са реалната огнена сила. При нея диалог няма и няма избор, ряз зелката и изпадаш в безтегловност или с други думи ти отрязва всички опори за които можеш да се захванеш. Много малко хора имат силата да се разправят с Кали, щото на приказки всичко е ок, но като дойде време за рев, голям рев настава...
Затова не се говори за нея, значи... Аз с диалозите все едно не мога да предам самото състояние... и се опитвам да разгранича усещанията си.
... Верно, по спомен, голям рев беше, когато Кали се намеси в живота ми (и не само в моя), ама също така си спомням, че ревах от самосъжаление, което можех да си спестя, ако имах поне малко дисциплина. Понеже Кали не е нещо различно от мен и когато аз бях "нея" тогава ясно виждах, как няма никаква причина за съжаление - в крайна сметка, просто изхвърлях боклука, а в това няма нищо тъжно... и от тази гледна точка, сега не мога да се тръшкам в такава загуба на самообладание, сега тръшкането е и по-кратко, и по-малко. И така и трябва да бъде.
...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...
|