|
В отговор на:
Dark Catherine:
Буда твърде много обичал отрицателното - поради определена причина. Когато описваш съществуването с положителни термини, положителните термини внасят определени граници. Всички положителни термини притежават граници. Отрицателните термини нямат граници; отрицателното е неограничено. Например, ако наречеш съществуването "всичко, Бог, Абсолют", тогава поставяш известна граница. В момента, в който го наречеш "Абсолют", възниква определена представа, че нещата са приключени; няма по-нататъшен процес на развитие. Наричаш го "Брама" и с това, като че ли е постигнато съвършенството; няма къде повече да се върви...
Затова Буда е избрал отрицателното. Той го нарича шуниям - нищото, нула. Чуй само думата: нищото. Опитай я, обърни я на всички страни: В нея не можеш да откриеш някакви граници - нищото. Тя е неограничена...'
Maha Kali, dark mother dance for me
Let the purity of your nakedness awaken me
Yours are the fires of deliverance which shall bring me bliss
Yours is the cruel sword which shall set my spirit free
Devourer of life and death who rule beyond time
In thy name I shall fullfil my destiny divine
Maha Kali, formless one, destroyer of illusion
Your songs forever sung, the tunes of dissolution
В безкрайното небе
Йесссс!
Най-сетне! Някой да кажа нещо за дру(дур)гия аспект на женската природа!
А то ми омръзна от едностранчивост и еднообразие. Как жената давала, как мъжът й давал, как се сливали в облаци от розАви пипируди и златиста мъгла...
А точно тези дни си мислех, защо виждам в себе си и други аспекти, които е логично да имам не само аз, но сякаш никой не коментира по тази част, а само бегло се споменава и се бяга нататък?
Та! Дурга или Кали. Какво е това в субективен план? Как го усещате, как се проявява? Как се отнасяте към него?
Как го усещам аз? Най-близкото описание е "безжалостност". Бих могла да кажа и "коравосърдечност" или "безсърдечност", но чувствам, че не е точно. По-скоро е безразличие към желанията и пристрастията. Нещо, което може да се изрази в следния "диалог":
Аз (его): О, какви силни чувства изпитвам към Х! Полудявам, изгарям!
Другата: Ха, изгорИ да те видим! (смее се)
Аз (его): Ох, ама Той е недостижим, далече е от мен! Аз страдам от това много, какво ще правя без Него?
Другата: Ми, ха пукни! (продължава да се смее и е безразлична, като космоса).
Аз (его): О, Той ми даде Подарък! Ще го пазя до Сърцето си вечно!
Другата: Малоумна история. Прекрасно можеш да минеш и без него. (продължава да е безразлична, като космоса и да ми се смее).
...
И така нататък в този дух. Характерното, както се забелязва е, че Тя се смее и няма грам жалост. От друга страна помощта й е безценна и винаги е "на моите услуги" и в този абстрактен смисъл, бих казала, че "любовта" й е безгранична. слагам любовта в кавички, защото просто не знам каква друга дума да сложа за описание на това, неподдаващо се на описание чувство или връзка, а не защото има нещо общо с онова, което познава, като любов.
И така... ако някой има напън за споделяне в тази насока, ще ми е интересно да прочета...
п.п. Изнесох разговора в отделна тема, както е видно, понеже то си стана отделна тема. Тръгна от тук:
...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...Редактирано от L.L. на 14.05.11 12:19.
|
Дурга или Кали?
